Жанр: Исторически, Роман

Издателство:

Автор: Милен Русков

Корица: Мека

Година на изданието: 2008

Страници: 324

Рейтинг :

Време за четене: 14 минути

Дори и само заради великолепната смешно-тъжна „Възвишение“ считам Милен Русков за един от тримата ни най-добри съвременни автори, заедно с Георги Господинов и Петър Делчев. Отдавна исках да прочета и „Захвърлен в природата“, за която бях чувал много, в голямата част позитивни неща. Четенето, по ирония, съвпадна точно с окончателния ми отказ от цигарите, с които по неясни причини имахме вземане-даване в последната година. И сред приключенията на главния герой и неговия кумир – д-р Монардес, открих една мощна ирония за живота, за елементарните му обяснения, за влизането в крайности – аз самият често правя точно това – и изпускането из поглед на цялата картина. А тя е винаги по-дълбока и сложна от кое да е обяснение, защото всяко такова има граници.

„Захвърлен в природата“ е роман, който се чете сред димните воали на тютюневия дим – той изкривява реалността и скрива истината. За мен поне стилово и като внушение романът не се различава твърде от „Възвишение“, макар да се развива няколко века по-рано и в другия край на Европа. Приликите са много – двама главни герои, през чиито очи и преживелици тече действието, наивност в разбиранията им за света, науката и духа на времето, да не говорим за бъдещето, почти пълната липса на женски образи, в тон с нормите за тези периоди, в които нежната половина от човечеството е остракирана от всичко важно. Разлики, разбира се, има доволно, но е стряскаща приликата между мисленето на толкова отдалечени времево герои – няма как да се онагледи по-добре назадничавостта на нашата част на континента векове по-късно. И не мисля, че това е търсено внушение от Русков, което променя историческите факти – напротив, според мен той безпогрешно е уловил духа на времената, за които пише.

Развиващ се през XVI век в Севиля и Англия, романът тече през погледа на простоватия и наивен помощник на реално съществувалия д-р Николас Монардес, който проповядва, че тютюнът е панацея за всяка болест, която в бъдещето ще елиминира всички болежки. Още в първата история, разказана от помощника, с помощта на тютюн един мъж е възкресен, задавайки още от самото начало един полумагически ореол около неговите качества. Именно от тази презумпция за всемогъществото на тютюна тръгва и се развива цялостното действие, което отразява и модерните за епохата виждания за секуларизация и въздигане на човека като върховно същество. Русков пише: „Така или иначе тютюнът ще излекува всички болести – остава само да се разбере как по-точно – и тогава всякакви книги ще станат напълно безполезни за каквото и да било. Никой повече няма да чете нищо, този безполезен навик ще изчезне, книгите ще бъдат забравени, освен като нелеп куриоз от миналото, и тогава нещата в света ще започнат да си идват на местата. Природата ще се възправи в цялата си мощ. Човекът също. Той ще крачи през света могъщ и неуязвим, излекуван чрез тютюна от абсолютно всичко, заедно с ветровете и стихиите. Когато това стане, той отново ще прегърне природата като своя – вече безопасна – майка.“

Но това не е роман само за тютюна и перипетиите и забавните случки, през които минават героите, макар че те си заслужават. „Захвърлен в природата“ е роман за връщането на човека сред естествената му среда, изваждането му от положението на Божие творение, призвано да властва над планетата. Разбира се, Русков мощно иронизира това мислене, показващ тази крайност именно през герой, който, пишейки книгата си, демонстрира убеждения, че книгите и четенето са всъщност безполезни неща и трябва да бъдат заменени от действеност – но всеки според мястото му, отредено изначално:

Четенето е напълно безполезен навик за жените. Учената жена е пълна нелепост! Жените не трябва да четат, а трябва да се омъжват, да раждат деца, да ги отглеждат, да се грижат за външността си, която е най-важната им част, което впрочем те добре знаят, да се грижат за мъжете си, да готвят, да поддържат дома чист, а ако са бедни – да перат и прочие. Както е било открай време и както би трябвало да бъде. Да, всъщност така трябва да бъде. Четенето е пълна глупост за тях, само си губят времето с книгите и си пълнят главите с ненужни измишльотини. Впрочем, четенето е пълна глупост и за мъжете, за тях също книгите са напълно безполезни и чиста загуба на време. Мъжете не трябва да четат, а да бъдат търговци, да печелят пари, да бъдат войници и да завладяват земи, да бъдат мореплаватели, откриватели, да кръстосват моретата, да строят градове и мостове, кораби, пътища, да крачат смело, бодро и бързо през света – ето какви трябва да бъдат мъжете.

Но освобождаването на човека от божествения хомот не го прави ни най-малко свободен – просто го поставя под властта на природата, която е жесток и несломим господар, от който спасение няма:

Но природата… Дали тя е можела да те направи безсмъртен? Имам предвид наистина. О, разбира се! Най-малкото е можела да те направи да живееш 1000 години. Защо не го е направила? Ами ей така. Не е пожелала. Тя е твоят всесилен господар. Огледай се: ще го видиш навсякъде около теб. Безлик, смълчан, Господарят на видовете. Безкраен и грамаден, от хоризонт до хоризонт, изпълва всичко. А като погледнеш навътре, в собственото си тяло, виждаш го и там. Твоят господар те е проникнал и отвътре, негова е тая машина, която работи неспирно, която ти гледаш отвън и се чудиш какво ли става вътре. Негови са хуморите, органите, костите и сухожилията, кръвта и вените, през които тя минава. Твоят господар е отвсякъде, отвън и отвътре, навсякъде. Няма бягство, няма измъкване, принадлежиш му изцяло. Роб на природата. Затова те измислиха духа, душата, книгите, вярата, философията, за да изглежда, че има и друга посока, че има път през оградата, през тяхната врата на избраните, че могат да избягат, да се отскубнат, да бъдат свободни. Но не може. Не, не може. Природата е твоят господар и те притежава напълно. Само тук-там, като малки острови в океана, има може би неща, които са наистина твои, а не нейни. Може би има, а може би не. Човекът е твърде малък да се мери с нея. Твърде е малък да й държи сметка.

Ок, оставям другите цитати за след текста, който иска – да си ги прочете. За себе си знам, че рядко съм си отбелязвал толкова много неща в роман, и то не особено дълъг при това. „Захвърлен в природата“ не се чете леко – написан е в равномерно, почти приспивно темпо, и в никой случай не използва модерни хватки за поддържане на напрежението – точно обратното – това си е старомоден приключенски исторически роман, в който обаче Русков според мен видимо иронизира всъщност именно нашето време. Дори и само към края, когато чумата заплашва Севиля и опитният д-р Монардес оправно натрупва състояние от нея, а неговия ученик разбира един важен урок – наплашеният човек е готов да даде доброволно всичките си пари за илюзорното спасение от още по-илюзорната опасност. В случая чумата не е илюзорна, но профилактиката срещу нея – тютюневите пари – е. А съвремието ни предлага както богат набор от псевдонаучни шарлалтанщини, препоръчвани безсрамно срещу страховити болести, така и уж научни набези върху психиката и страховете на хората, които са най-послушни, когато са паникьосани и дирещи спасители.

Моето мнение, което видях и на други места, е, че „Захвърлен в природата“ не прилича на български роман и това е само в хубавия смисъл. Русков е написал великолепна и нелека книга, която силно впечатлява като постройка, внушение и размах на написаното. Лично на мен ми дойде малко в повече иронията, която прозира през всички разсъждения на героите – крайностите, до които те стигат в мислите си и действията си, но това не ми пречи да се възхитя на замисъла и труда, вложен в текста.

Вземи с безплатна доставка.
Вземи с безплатна доставка.

И да – сигурно на пушачите книгата ще хареса още повече 🙂

Още за книгата – в „Литературата днес“, „Капитал“, „Работещо момиче“, а тук може да видите началото на романа и да усетите вкуса му.

Още откъси, които ми напълниха душата:

За лечението на любовна мъка с тютюн:

Исках да кажа, че любовта ми остана безответна и аз се излекувах от нея не като чета едно или друго, а с помощта на тютюна. Твърдя напълно отговорно, че една сигарела всяка сутрин, друга след обилен обяд и трета преди лягане, последвана от здрав сън и умерен труд през деня, който да разсейва мислите ти от обекта на любовните желания, лекува напълно и без остатък любовната мъка за две, максимум три седмици. Една сигарела сутрин, една след обилен обяд, една преди лягане. След две седмици си забравил за какво изобщо е ставало дума. Така е, човекът в действителност е доста просто устроен. Бих казал дори, че той е много просто устроен, поне в духовен план. Това всъщност и би трябвало да се очаква. Къде се е чуло и видяло в природата едно животно да изпитва любовна мъка по друго? Всичко това са го измислили книгите, разни нелепи индивиди като Лопе и прочие. Книгите от хиляда години набиват в главата на човека, че той не е животно, а нещо друго, и той дотолкова е повярвал в тази небивалица, че дори е започнал да изпитва любовна мъка, което сигурно би накарало небесните сфери, ако те наистина бяха живи, както са смятали древните, да избухнат в гръмък смях. Представям си също какво би казал д-р Монардес по този въпрос! Но тъкмо това е верният, медицински, научен и природосъобразен поглед към нещата. Погледни пчелите, мравките, птиците в небето, кучетата, котките и дори Хесус – кой от тях страда от любовна мъка? Абсолютно никой! Но ако ти си се оставил книгите да ти влязат под кожата – какъвто, изглежда, е моят случай, – ще ти трябва тютюна, за да те излекува. Но той ще те излекува. Ще те излекува, и още как! Той лекува всичко.

За национализма и религиите:

Какви неща измислиха тия мошеници, помислих си с яд. Нацията, християнския свят… а ти си просто едно животно, самотно живеещо на земята. Може би имаш семейство и близки, и това са единствените истински неща, които те свързват с някого. Те са създадени от природата. Останалото е чиста случайност без значение. Би могъл да принадлежиш към една нация или друга. Би могъл да говориш един език или друг. Това е чиста случайност. Нищо не те свързва с другите, което се наричат от същата нация или говорят на същия език. Абсолютно нищо. Светът е много, много прост, както казва д-р Монардес. Те обаче не могат да понесат тая простота и непрекъснато измислят разни неща, с които да си замазват очите. А има, разбира се, шмекери, които имат интерес от това. Измислят ги – макар че в повечето случаи те са вече отдавна измислени – и ги тръбят наляво-надясно, като че ли те са безспорна истина. Но те не са. И никаква нация не съществува никъде освен във въображението на хората. Няма нация. Няма нищо. Само ти, природата и парите. Това е истински научният поглед върху света. Медицинският поглед.

За лекотата на измамата:

Общината беше доволна, понеже й предлагаха ясно решение, взето от компетентни хора, което тя можеше да промени тук-там и после просто да изпълни, без да й се налага много да размишлява. И най-сетне най-критичното звено във веригата, самите севилски граждани, също бяха доволни. Обикновено те са стиснати като къртичи задници, но сега бяха много уплашени и поради това не пестяха парите. Майката му е да ги уплашиш. Ще ходят с насрани от страх задници и с празни джобове, но благодарни, че са живи и здрави, че някой се грижи за тях. Ето защо сега те бяха много доволни да видят, че се вземат енергични и конкретни мерки за тяхната защита. Тъй наречената публика, Пелетие, тя е най-голямата златна мина от всички. Дори и в Америките няма толкова злато.