Всъщност развълнуваният инвеститор е нетърпелив инвеститор, а нетърпеливият инвеститор е разорен инвеститор.
„Законите на парите – психология на инвестирането“ на Даниел Кросби ми изглеждаше като добро въведение в психологията на инвестирането (взех си и знаковата „Интелигентният инвеститор“ на Бенджамин Греъм, но още не съм се престрашил за нея), която ми е интересна в последно време. Както и при други книги, които четох наскоро („Умни пари“ на Стойне Василев, „Крахът на парите“ на Лин Алдън, „Цената на времето“ на Едуард Чансълър), и тук не бих претендирал, че съм разбрал всичко, нито че мога да представя в цялост и дълбочина идеите на автора. По-скоро бих засегнал някои ключови идеи и твърдения, които ми направиха впечатление. Според Кросби, „когато се опитваме да осмислим финансовия свят, винаги трябва да помним, че непредсказуемите, динимични аспекти на финансите се управляват само от няколко закона“. Той ги излага, систематизира и впряга в инвеститорска стратегия, наречена „закономерно поведенческо инвестиране“, за което към края пише, че е нещо средно между инвестиране в индекси и това в отделни акции, по-активна от първото и по-пасивна от второто.
…консултанът ви дава повече, като управлява емоциите ви, отколкото като управлява парите ви.
Защо е нужна подобна стратегия? Авторът пише: „…ние, инвеститорите, сме засегнати от болест, за която няма и никога няма да има лек. Тази болест е свързана с нашия страх и алчност.“ И продължава: „…човешката психика представлява както най-голямата пречка за постигане на добра възвръщаемост на инвестициите, така и най-голямото ви и основно предимство спрямо други, по-малко дисциплинирани от вас инвеститори“. И посочва, че „…трябва да приемете, че единственият начин да изкорените болестта на страха и алчността е, като дисциплинирано се придържате към набор от жизненоважни принципи на поведение.“ И пространно обяснява кои да те.
Кросби твърди например, че прогнозирането на развитието на пазара не работи (цитира и големия Талеб, който, сега проверих, в своята книга „Антикрехкост“ пише много прямо: „…историята ни в предвиждането на важни редки събития в политиката и икономиката не е близо до нула, тя е нула. Не можем да изпратим в затвора всички лъжливи прогностици, не можем да спрем хората да искат прогнози, не можем да кажем на хората да не назначават следващия човек, който обещава неща от бъдещето.“) По същата тема авторът на настоящата книга казва: „По моя преценка целият индустриален комплекс за прогнози на Уолстрийт може да бъде премахнат днес, без да пострада никой, а дори напротив – това ще донесе много ползи на отделния инвеститор в дългосрочен план.“
Системният риск е неуспех на пазарите, несистемният риск е провал на бизнеса, а поведенческият риск е провал на самия човек.
Това, което ми направи най-силно впечатление, е противопоставянето му на едно общоприето и повтаряно навсякъде разбиране, че индексите са пасивно управлявани. Кросби е категоричен: „Малката мръсна тайна на пасивен индекс като S&P 500 е, че той изобщо не е пасивен.“ И обяснява, че анонимна комисия определя кой влиза и излиза от него и сумира: „казано просто, финансовите индекси са продукт на активна човешка намеса и като такива са податливи на всички пристрастия, с които сблъскват обикновените инвеститори“. И накрая обобщава, че „в съвсем реален смисъл инвестирането в индекси е точно обратното на това, което би трябвало да бъде, защото ни кара да купуваме скъпо и да продаваме евтино.“
Да бъдем инвеститори в стойност изисква от нас да пренебрегнем еуфорията около бляскавите акции, да затаим дъх и да купим акции на презрени компании, за които обикновено се приема, че имат лоши перспективи… Инвестирането в стойност изисква да отречете естествените си наклонности и да направите нещо, което боли.
Кросби се спира обширно на различните моменти, в които собственият ни ум ни подвежда, като например чрез катастрофизиране – „действие, при което оставяте ума си да се развихри и да мисли за всички възможни негативни резултати“, пише за различните видове рискове, свързани с егото, емоциите, информацията, вниманието и един по-специфичен консервационен риск, като въвежда и множество цитати от различни книги за инвестиране и финанси. „Законите на парите“ е определено интересна книга, към която предполагам, че бих се върнал в бъдещето, за да я разбера по-добре, а понастоящем успя да ме обърка точно когато мислех, че поне нещо съм разбрал със сигурност 🙂
От същите жанрове
