Емоционално

    Два полюса. От студенината и систематичността на „Хладнокръвно“ до емоционалния хаотичен вихър на „Закуска в ‘Тифани'“ – и все пак един автор – Труман Капоти, трудно е да се направи дори бегла съпоставка. Затова и няма да се занимавам с такива глупости – този роман е самостоятелно бижу, блестящо гордо на шията на Жена с всичките бездни в това определение. Кратка книга с безкрайна сила в нея, нищо по-малко, привличаща неудържимо, но винаги държаща на една ръка разстояние – гравитацията на Холи Голайтли е мощна като на звезда, но тя самата е комета, която преминава тук и там, не задържа се за миг, а продължава стремително по пътя си, в който миналото няма значение, има само днес, а утре е неопределена вероятност, за която не си заслужава тревогата.

    Холи е еманацията на бляскавия живот, но без лудите пари и огромната отговорност на холивудската машина. Тя е протозвездата, която може да се реализира като светило, но това би изисквало целенасочени усилия – а нищо не е по-противно на нрава й. Банално, но тя е пеперуда – привлича я вълнуващата възможност да се носи безцелно, да каца тук и там, но в миг да разперва криле при всеки полъх на вятъра, при всяка крива дума, при всяко дребно раздразнение, което може да е поглед, жест, погрешно вдишване и какво ли още не. Животът е твърде материален за нея, ефирното й присъствие го озарява, но и разкрива колко безнадеждно мудни са всички, колко оковани са в щенията си, в мечтите си (разграфени и планирани), в разпънатостта си върху стрелките на часовника, който единствен повелява ритъма на милиони. Да се улови Холи е безсмислено усилие – но и единствен смисъл за оказалите се привлечени от нея.

    Капоти е безмилостен. Обрисувайки едно красиво торнадо и опустошенията, които нанася около себе си, той повежда читателя от обожание към отвращение, от задъхано прелистване до шокиран ступор на страница една – защото тази абсурдна Холи Голайтли може да е истинска в този си бляскав вид само ако е спуснала се богиня, която се забавлява отвъд човешките ограничения на раждане, детство, младежки грешки и прочие. Но тя не е. Миналото си скърца със зъби някъде отзад и дори Холи да не го чува, дори да нехае за него и за по-скорошните си невинни простъпки (а тя умее да простъпва със затворени очи и уши), то ще се върне да хапе. Красотата ще спаси света, светът ще спаси ли красотата си?

    „Закуска в ‘Тифани'“ е от ония книги, които те милват, после те шамаросват, после те утешават, накрая се чудиш какво си преживял и как да се отнесеш към него. В края поне аз бях изкушен да захвърля цялата вековна цивилизация (тия досадни римляни и тяхното право), да я принеса в жертва на това една жена да не отговаря за постъпките си, защото тя просто не е способна на това съзнателно. Холи може да нарушава човешките закони, но тя е толкова изключителна, че трябва да има изключение за нея, нали? Всеки ще има собствен отговор на това. Но аз знам, че дълбоко в себе си сме готови да простим всичко на една пеперуда – защото само в нейния полет се реализира надеждата за свобода без ограничения.

   Вижте още едно ревю при „Книжен Жор“ с повече цитати.