Жанр: Трилър

Издателство:

Автор: Глен Бек

Оригинално заглавие: The Overton Window, 2011.

Преводач: Милена Радева

Корица: Радослав Донев, мека.

Година на изданието: 2016

Страници: 344

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Не можеш да отнемеш свободата на един буден, просветен народ, той сам трябва да се откаже от нея.

Вземи с безплатна доставка.
Вземи с безплатна доставка.

    Да си поговорим за конспирации. Обичайно тонът ми по темата е от отявлено присмехулен до умерено ироничен, защото интернет позволи на всеки лудак да сипе тонове измишльотини, които лесно заразяват умовете, рядко страдащи от излишък на скептицизъм и рационално мислене. Но има и теми, които са интересни за наблюдение, макар те да не са точно конспирации, а по-скоро механизми, чрез които се налага власт или се взимат решения, които в други времена биха срещнали съпротива. Точно тук идва и ролята на оригиналното име на книгата, енигматичното „Прозорецът на Овертон“, който още задната корица ясно обяснява, че е техника за манипулация на общественото мнение. Това, ясно, е поднесено с негативен тон, но си мисля, че ако се замисли човек, лесно ще види, че точно с такава техника могат да се постигнат и положителни резултати, примерно демократичното право на жените да гласуват, нещо непознато в кое да е общество до самия край на XIX век, ей го къде е. Но обществото постепенно узря за тази „нелепа“ идея, ред събития отместиха „прозореца“ от абсурд до неизбежност.

Така че армията идва последна и ако специалистите по връзки с обществеността са си свършили добре работата, в обществото не настъпват почти никакви трусове. Докато дойде време танковете да излязат по улиците, хората вече са готови да ги посрещнат с цветя.

6949478  В „Залезът на демокрацията“ на Глен Бек се алармира точно за възможността общественият ред в САЩ да бъде подменен от нов, в който досегашните права и свободи да бъдат премахнати, заменени от поредната утопия, която безотказно придобива чертите на антиутопия. Бек не се спира подробно на идеите, върху които ще бъде изградено това общество – освен това, че богатите и влиятелните ще бетонират влиянието си, а милионите не-елит ще бъдат насочени какво и как да правят, без да се главоболят с опити да станат богати и влиятелни на свой ред. Това, което описва Бек, е механизмът, който може да позволи такава промяна да се случи – и според него този процес е в ход от десетилетия и се движи към своя апогей.

Бърнайс вярвал, че елитът на обществото е длъжен да използва всички средства и да манипулира обикновените хора така, че да вземат правилното решение, защото сами не са достатъчно умни, за да го сторят.

 0413book1-thumb-285x429-32221  Всъщност доста автори, например Гор Видал във „Вечна война за вечен мир“, Ноам Чомски в „Провалени държави“ и Оливър Стоун в „Премълчаваната история на САЩ“ посочват редица исторически примери, при които общественото мнение е било „подхлъзвано“ с фалшива драма, за да приеме например влизането във война. Глен Бек обаче навежда на мисълта, че не само външните врагове са полезни, но и естествената вътрешна фрагментираност може да бъде използвана – никоя държава не страда от липса на маргинални движения, които са или могат да бъдат обвинени в агресия и нарочени за опасност за обществения ред. В своята книга той залага на няколко герои, които, обичайно за творби, които залагат на реалистичност, са по-скоро онагледяващи идеи, а не толкова живи и дишащи хора – богаташкото синче, красивата му съблазнителка, полицаят-герой и анархистът, който се оказва на грешното място в грешното време.

   „Залезът на демокрацията се чете бързо и леко, действието обхваща едва броени дни и следва плавна градация, която се издига към края, който Бек е избрал да бъде и отговор, и предупреждение. Мисля, че стремежът на автора към поднасяне на политическото му послание е поосакатил чисто сюжетно романа, защото някои от действията на героите, дори мотивирана от внезапна лудешка любов, изглеждат странни, но ако се погледне от гледна точка на обичайния бунт на синовете срещу бащите, може и да са логични. А да се говори за минипулативната мощ на медиите насред хибридната руска война срещу целия ЕС, е важно и нужно. Защото „Прозорецът на Овертон“ се движи към немислимата преди десетина (да не говорим преди двайсет и пет) години възможност да се обсъжда сериозно напускане на НАТО и ЕС и връщане в руската зона на влияние. А от това по-зловеща и вредна за всички ни конспирация – здраве му кажи. И Глен Бек би го потвърдил 🙂