Норман Мейлър описва детството на Хитлер през погледа на демон

   Влезте в гората. Вижте как дърветата се сгъстяват. Сенките ви обгръщат, а светлината остава само спомен. Навътре, все по-навътре, към Замъка на лудостта. Там ще намерите Норман Мейлър, човъркащ в мозъците на хората. Изваждащ наяве зловещи, абсурдни, гротескни тайни, които може да са се случили, може би не. Никой не може да знае това.

   “Замък в гората” е едно демонично пътуване през детството на Адолф Хитлер или Ади, както през почти всички страници го наричат. Няма националсоциализъм, няма пикиращи самолети и ревящи танкове, няма руска зима и обсада на Ленинград. Има едно дете, заченато в кръвосмешение и живеещо сред страх и извращения.

   Но книгата не е роман за Хитлер, въпреки корицата и думите върху нея. Напротив, Мейлър е съсредоточил перото си изцяло върху баща му Алойс, който също е незаконороден бедняк, но съумява да се издигне до висок пост в митниците. Той е труден, мрачен човек, много наподобяващ Броуди от “Замъка на шапкаря”. По идентичен начин той смазва семейството си, а безбройните му похождения изумяват. Впримчени в чудовищната гравитация на егото му, няколкото му съпруги и деца заплащат скъпо за живота с него. А там някъде сред тях е и малкият Ади, който гледа с широки очи какви драми се разиграват пред очите му.

   Не се мъчете да свържете детето с описвания в учебниците политически лидер. Няма да успеете. Мейлър не е написал исторически роман, а една дяволска фикция, която преминава границата на истината и измислицата на всеки ред. Разказвачът е демон, натоварен да следи перспективни хора, които могат да бъдат използвани за унищожение на цивилизацията. До последната страница не е ясно дали поотрасналия Ади ще бъде полезен. Романът свършва сякаш в нищото, преди да започнат познатите на всички опити на Хитлер да стане художник.

   Книгата започва със зачеването на баща му и завършва със смъртта му. И сякаш продължението е подразбиращо се, но такова няма да има – Мейлър почина през 2007 г. и тези страници са последните публикувани от него. “Замък в гората” няма нищо общо с “Голите и мъртвите”, не мога да повярвам, че е от един и същ автор. Може би немалкото заглавия между тях обясняват този преход, но не съм имал удоволствието да се запозная с тях.