Подобно на “Процесът”, и в “Замъкът” светът е разделен, а героят има дял проклет да е роден, за да го сложи в ред. Да, малко пошекспирувам, но след мааалко тебеширената проза на Кафка поезията ми се струва най-прекрасното нещо на света.
Мистериозният К. пристига, в бедно село, над което се извисява странен замък. Авторът не ни дава и думичка за миналото на героя, какъв е, що е, нищичко, освен че май е земемер, но и това е спорно. К. попада в мрачния свят на селяните, държани във веригите на абсолютното подчинение към чиновниците в замъка. Последните живеят обособено, имат абсолютна власт, а пътищата и мислите им са неведоми за обикновените хорица. Те пък до един са от луди по-луди. Кафка има безспорен талант в описване на хора с психически проблеми, които живеят животите си сред илюзии, заблуди, лъжи и обърквания. А най-често никой не им обръща внимание.
К. решава, че трябва да се срещне с чиновника Клам, независимо че му е ясно обяснено, че мимо неговата воля това не може да стане (нещо като в “Параграф 22”, където Йосарян преследваше майор Майор, а той бягаше през прозореца). Още в първите си вечери К. започва връзка с Фрида, която се хвали, че е любовница на Калм и дори започват да планират сватба. В действието се намесва едно чудато семейство, чиято тайна се разкрива в края и там наяве излизат още повече странности.
Спирам. Кафка не може да бъде описан. Той умело описва едно и също събитие през репликите на различни герои и за почуда успява да му придаде рязко контрастни цветове.
“Замъкът” си заслужава, но не очаквайте да я прочетете леко.
Бих искал оттук да предложа на колегата Преслав Ганев да анотира някоя от книгите на Кафка, знам, че той му е почитател и е далеч по-запознат от моя милост.
От същия автор
От същия жанр
