От мига, в който се появи оригиналната корица, се започна чакането – нов роман от Джон Вердън си е събитие, а „Запали реката“ е достойното продължение на разследванията на уж пенсионирания и постоянно молен от жена си да се поспре Дейв Гърни. За пореден път около него се развихря буря – а този път тя е огнена и заплашва да изпепели цял един град. Уайт Ривър е типичното западнало градче с корумпирано полицейско управление, чиито практики се разминават със закона, а наказанията се разминават и на извършителите. Всички знаят, че полицаите превишават правата си, че имат пръст в търговията с наркотици, че бият и дори убиват безнаказано… и напрежението вече е започнало да се покачва, особено сред цветнокожите. Страшното започва, когато по време на протест полицай е убит, а скоро след това двамата публично заподозрени са открити линчувани по брутален начин. Легитимната власт се чувства застрашена и е готова да използва сила – срещу тях са застрашените обикновени хора, които не желаят да са поредните невинни жертви и тайна организация, която отмъщава от сенките. И убийствата само ще се множат.
Гърни по изключение се включва в разследването по официална линия. Властите имат нужда от колкото се може повече положителен имидж и наемането на един от най-добрите разследващи в историята на Ню Йорк е това, от което имат нужда. И резултатите са налице, далеч не само заради него, разбира се – намират се улики и връзки с подозрителни лица, картината започва да се подрежда стройно и ясно. Властите овладяват положението, медиите свалят тона, дори и протестиращите като че са готови да се смирят… само нашият любим Гърни не спира да задава логични малки въпросчета, които не оспорват доказателствата, но все пак ги поставят под съмнение. Това скоро дотяга на тези, които са го наели, и те му бият шута. Което е идеално, защото му развързва ръцете да действа така, както си знае.
По познат от предишните книги маниер Гърни се втурва да се среща и да говори с хора – и да изплита малко по малко много различна от считаната за вярна теория. И когато труповете продължават да се множат, от сенките изплува заговор, който за параноичния читател (като мен) може да е логичен от самото начало, но в детайлите си е неочакван и зловещ. А финалната сцена наближава. Там всички ще са на едно място и ще става по-страшно, точно както Вердън така добре умее.
„Запали реката“ се влива чудесно в поредицата романи на Вердън – засяга важни теми като расовата сегрегация, полицейското насилие, преследването на личния над обществения интерес и в крайна сметка как психопати могат да са от всички страни на барикадата. Пореден силен трилър от автора, оставам в очакване за следващия.
