Трябваха ми няколко дни, за да се отърся от панаирната лудост. Време, в което да се върна на тази планета и да се вместя отново в ежедневието си. Което става все по-книгообсебено. Дори плашещо книгообсебено.
Чудех се дълго какво да ви пиша за панаира, още повече, че за разлика от миналата си купих едва една книга и то само за да не съм капо. Отвън сякаш всяка година панаирът е еднакъв – подредени сергии с книги, уклонът е изключително пазарен и толкова малко място за книгата като нещо повече от стока. Още повече, че за немалко издателства книгите бяха очевидно нещо излишно, което трябва да се изчисти – било, за да се освободят складове, било да се съберат живителни в общата криза пари. Не и за “Изток-Запад”. (Отсега предупреждавам, че текстът може да се приеме и за скрита реклама на “Изток-Запад”, ако не ви допада, няма смисъл да продължавате).
За първи път гледах панаира отвътре. Участвах от първия до последния час (с малки неизбежни изключения), като дори и при възможност да не съм там отказвах да бъда другаде. Исках да вдишам панаира, да усетя пулса му, да се слея с него. И успях. Някога бях барман и смените ми бяха от 7 сутринта до 21:30 часа вечерта. Сега бях с малко по-човешко работно време – от 9:30 до 20:30 вечерта. Но и тогава, и сега не усещах времето – то просто се отичаше покрай мен. Защото обичам това, което правя.
Знаете ли коя е думата, която характеризира книгоиздаването най-добре? Това е “хамалогия”. Да, както уместно обяснява Жечка Георгиева в “Ние, гениите”, книгоиздаването е тясно обвързано с яко носене на книги – дали в кашони, дали на отделни пакети, но това е неотменимо. И това не се включва в цената на книгата, повярвайте ми.
Та, още от първия ден падна голямо носене на кашони. И една очаквана изненада – въпреки че имахме доста голям щанд за издателство, в което работещите хора се броят на пръстите на двете ръце (и ще ви останат излишни), рафтовете за книги се оказаха безкрайно недостатъчни. А 1/3 от над 700-те ни заглавия изобщо бяхме решили да не излагаме. Така че бяха поръчани още рафтове (за което се плаща допълнително към стряскащата цена за наем на щанда), украсихме що-годе и сложихме табелите с вече остарелия интернет адрес на тях. Книгите, книгите – те са важни!
На следващия ден се започна. Да, при нас нямаше безумни намаления, нямаше 3 книги за 10 лв, нямаше и кашони с “излишни заглавия”. Ние сме “Изток-Запад” и имаме твърде ценни заглавия, за да се отнасяме по този начин към тях. И мисля, че истинските читатели оцениха това с решенията си за покупка.
Чух куп оплаквания, че нямало хора, че не купували, че не се спирали по щандовете. Аз се подсмихвах вътрешно на всяко от тези неща. Нас ни търсеха, колкото и да е липсваща “пиар стратегията” на издателството. Ние нямахме скъпи реклами тук и там, почти не позиционираме банери, почти не се занимаваме с реклама. За нас е важна Книгата. Знам, че за последното ще отнеса нов куп критики от кръжащите около ми пиари, чиято професия редовно пренебрегвам, но просто това е положението. Читателите сами търсят новите ни неща, без да чакат да им бъдат рекламирани.
На нашия щанд почти нямаше миг без хора, нямаше момент, в който да има тишина. Аз си говорех с хората, един поздрав е най-малкото, с което мога да уважа човека, който е уважил книгите ни. Говорехме си понякога по 20-30 минути, като пътем се включваха и други хора, спорехме, одобрявахме или снизходително оборвахме вкусовете си. И далеч не говорехме само за книгите на “Изток-Запад”, естествено – хубавата книга е по-важна от логото на корицата си. Чувствах се толкова добре в обкръжението на Читатели, толкова горд, че съм част от едно издателство със сериозна репутация.
“Хората нямат пари за книги”. “Хората не купуват книги”. “Хората не се интересуват от книги”. Тъпо. И невярно. Хората искат да купят книга, но искат да знаят защо я купуват. И това трябва да им се обясни. Но честно, без недомлъвки. Затова ми бе невъзможно да препоръчвам “Тайната” и “Силата” – да, най-продаваните заглавия по принцип, но далеч не по моя вкус. И ми бе толкова лесно да разказвам надълго и нашироко за “Сянката на вятъра”, “Играта на ангела” и “Марина” на великия Сафон, за “Атлас изправи рамене”, “Изворът”, “Ние живите” и останалите книги на “желязната” Айн Ранд, за идеите в “Дългата опашка” на Крис Андерсън, провокацията в “Затъпяване…” на Джон Гатоу, анализите в “Експертите на прехода” Достена Лаверн, красотата на “Вселената в орехова черупка” и “Върху раменете на гиганти” на Стивън Хокинг, разтърсващата “Делюзията Бог” на Ричард Докинс, за изумителния сленг в “Портокал с часовников механизъм” на Бърджес, размахът на Джаред Даймънд в „Пушки, вируси и стомана“ и “Колапсът”, тихото очарование на (Стела, не чети!) “Човекът, който пишеше хайку”, “Смеещият се Буда” и “Хайку войни” на Дейвид Ланю… повярвайте ми, почти не съм млъквал.
В това намерих истината за панаира – да говориш за книги. Да споделяш радостта си от тях, любовта си към тях, да заразяваш с нея. Не да продадеш една или друга бройка – а да накараш човека да реши сам за себе си желае ли я, иска ли тя да стане част от него и библиотеката му.
Забавно беше, когато ме питаха за книги на други издателства. Почти винаги се сещах за какво иде реч и дори понякога насочвах къде точно могат да намерят щанда им. Защото, повтарям, не е важно логото на корицата, а книгата да е издадена качествено. В този ред на мисли обаче ще си противореча малко, като направя една малко злобничка вметка, не мога да се стърпя просто. Благодаря на двете издателства, които издадоха книги-клонинги на “Тайната” и вкараха сериозни пари в промотирането им, основно с негативна кампания срещу оригиналната творба на Ронда Бърн. Всъщност изпратиха куп хора на нашия щанд, на които с няколко думи обяснявах коя е автентичната “The Secret”. И познайте дали те продължаваха да търсят щандовете на тези издателства.
Искам да изкажа специална благодарност и към Майк Рам, който изнесе на плещите си представянето на “Силата”. Благодаря ти, Майк, за изключителния професионализъм!
Ще спирам, панаирът не може да се опише в една статия, колкото и думи да се изпишат. Той трябва да се усети. Имах щастието да прекарам няколко кратки книжни дни с прекрасни хора, които споделят радостта ми. И това ми стигна, за да вирна отново глава и да погледна в далечината – там, дето се мержелеят мечтите ми. Знам посоката. И вървя към нея.
Горд съм, че съм част от “Изток-Запад”. Последните дни правим списък за книгите, чакащи за публикуване в следващите месеци. Повярвайте ми – очакват ви невероятни неща! Наистина невероятни! Да можехте да видите блясъка в очите ми при някои от заглавията!
Затова тази работа си заслужава.