Цялото упражнение ме учеше, че руската бизнес култура е по-близо до тази в затворническия дом, отколкото до нещо друго. В затвора единственото, което имаш, е репутацията ти. Тя е извоювана трудно и не можеш лесно да я пожертваш. Когато някой пресича двора и идва срещу теб, ти не можеш да стоиш безучастен. Трябва да го убиеш, преди той да те убие. Ако не го направиш и успееш да оцелееш при нападението, ще бъдеш считан за слабак и преди да се усетиш, ще загубиш уважението на другите и ще се превърнеш в нечия курва. Това е уравнението, което всеки олигарх и всеки руски политик трябва да решава всеки божи ден.
Със сигурност „Заповед за арест“ на Бил Браудър е една от най-смайващите книги, които съм чел някога. Едно на ръка, че се чете наистина като трилър, макар да е документална. По своята същност тя е е нещо средно между „Зимата идва“ на Гари Каспаров и „Никой не ме чу“ на Хари Маркополос: разкриване на мащабна финансова измама, но в пределите на безпределно корумпираната Путинска Русия. Там, където полицаи присвояват чужди фирми, осигуряват си милиони върнати данъци през тях, хвърлят в затвора адвоката, който се бори да докаже пред съда вината им, там го измъчват и убиват, а после съдят посмъртно, след като законът на негово име – „Магнитски“ – затваря пътя им към Запада – там, където обичат да харчат мръсните си пари.
Но това не е поредната книга срещу Путин (такава идва в края на годината – 800-страничната биография „Вова, Володя, Владимир“ на полската журналистка Кристина Курчаб-Редлих). Ако щете вярвайте, това е проруска книга – Браудър от началото до края работи в Русия (в книгата не говори почти нищо за бизнеса си обаче), преди да стане персона нон грата и фондът му да бъде разграбен. Но той упорито продължава борбата да докаже невинността си и разкрива цинична мащабна схема, при която стотици милиони са откраднати от руския народ в безпрецедентно и незаконно връщане на данъци чрез неговите откраднати фирми – но за това плаща неговият адвокат Сергей Магнитски, който умира в руски затвор. В негова памет Браудър започва мащабна борба с това, което може – да ограничи възможностите на замесените в убийството му да пътуват в Европа и САЩ. Пътят сред политическите дебри не е лек, но показва как един успешен бизнесмен се превръща в борец за човешки права.
Самият Бил Браудър е странна птица – идва от семейство на американски комунисти, което му носи доста проблеми. В крайна сметка обичайният бунт на младите му посочва пътя: „Тогава, към края на учението ми е в гимназията, ми просветна. Ще облека костюм, ще си сложа вратовръзка и ще стана капиталист. Нищо не би могло да ядоса повече семейството ми.“ Без да преразказвам излишно пътя му, след поредица от кариерни лупинги той се оказва в Русия преди всички – и започва да прави сделки там, където пазар почти не съществува. Първоначалните успехи са огромни и той печели много пари за инвеститорите си в рискованата руска бизнес среда. Но през 1998 г. фондът на Браудър губи 90% от стойността си в развихрилата се финансова криза – 900 милиона се изпаряват яко дим. „Чувствах го със стомаха си, сякаш някой ме беше изкормил… Бях и публично унижен. Същите журналисти, които се надпреварваха да ме дават за пример за преуспяващ бизнесмен, сега не спестяваха и най-малките подробности от падението ми.“
Той обаче остава в Русия и започва наново да гради бизнеса си. Но Русия вече е различна. Има нов властник, който малко по малко консолидира властта си и се огражда с довереници.
Но със сигурност знаех, че след осъждането на Ходорковски моите интереси и тези на Путин вече не съвпадаха. Той направи от олигарсите свои „курви“, укрепи властта си и според много преценки стана най-богатият човек в света.
Малко по малко бизнесът климатът също се променя, а всемогъщите олигарси взимат на прицел фонда на Браудър. Следва обичайната практика – полицията е изпратена да тараши офиса им. При обиска са конфискувани документи, с които по-късно негови фирми са пререгистрирани на други лица, които се оказват полицейски служители, известни с луксозния си начин на живот и купища активи на имената на близките им роднини.
Бяхме станали жертви на нещо, което се нарича „руска пиратска атака“. Обикновено в нея са замесени корумпирани полицейски служители, които фабрикуват фалшиви обвинения за углавни престъпления, корумпирани съдии, които одобряват заграбването на активите, и организирани престъпници, готови да навредят на всеки, който застане на пътя им… Единственият начин за ефикасна борба с тези руски пирати беше да се отвърне с крайно насилие – нещо, което за нас очевидно не беше опция.
След поредица от сложни прехвърляния крадците си осигуряват най-мащабното неправомерно връщане на данъци в руската история – 230 милиона долара, които фондът на Браудър е платил, които се прехвърлят към новите собственици на фирмите му – същите полицаи, които демонстрират невиждан разкош и начин на живот. В този момент Брадър е сигурен, че щом руските власти научат за това, палачинката ще се обърне и ще погнат крадливите си сънародници. Но не би.
Следва едно шеметно изложение на поредица от фарсове – съдебни заседания, пропагадни филми, опити да му бъде запушена устата или самият Браудър да бъде насила върнат в Русия, където да бъде съден по руското право, където си виновен по презумпция. Властите обаче не позволяват това да се случи, охраната му е постоянна, а Интерпол отхвърля исканията на Русия да арестува бизнесмена – нещо крайно рядко случващо се.
Две години Браудър се бори за приемането на закона „Магнитски“, с който да се забрани влизане на хора, замесени в убийството и изброени поименно в книгата, на американска територия. Само две седмици отнема на руската страна да изработи „анти-Магнитски“ закон, с който забранява осиновяването на руски деца от американци – чудовищен удар, който впечатлява със своя цинизъм спрямо най-беззащитните. Резултат – мащабни протести, които знаем как приключиха. Но фарсът не завършва тук – руската държава успява дори да осъди посмъртно Сергей Магнитски, с което достига нови висини на превосъдната пародия.
Всеки може да прочете повече за закона „Магнитски“ и причините за него. Може да изгледа видеоклиповете, в които подробно се описват механизмите, с които руските полицаи крадат бизнеса му и си осигуряват връщането на платените милионни данъци, които иначе биха се използвали по предназначение за социални проекти. Всеки ще да е чувал по нещо за Бил Браудър и неговата борба за справедливост, която продължава и до наши дни. Или да прочете тази книга, която наистина е смайващо изложение на порядките, които за нас, българите, едва ли са особено изненадващи – там, където полицията и съдът са корумпирани, справедливостта е илюзия.
От същите жанрове
