Неуморният Брандън Сандерсън продължава да бълва книги и определено надминава колегите си (сумарно?) в количествено, а понякога и в качествено отношение. Ясно е, че специално „Възмездителите“ му е по-скоро страничен проект на фона на „Летописите на Светлината на бурята“, но пък къде другаде вън от комиксите могат да се четат истории със супергерои, изпълнени с екшън, забавление и все пак известна дълбочина и прилични морални дилеми? „Зарево“ идва като продължение на забавната „Стоманеното сърце“, където бяхме въведени в един разкъсан свят, владян от хора, получили по случайност суперсили (наричани „Епични“), и които почти винаги деградират до сеещи болка и смърт чудовища. Там борбата беше изобщо за създаване на някаква съпротива, която да елиминира злите Епични от поне среден клас, а защо не и някой висш, при условие, че слабостта му бъде разкрита. Във втората част Сандерсън показва, че умее да си постила добре килимчето – в рамките на този обособен на райони под различна власт свят той има неограничена свобода – и макар на чисто сюжетно ниво да има повтаряемост с първата книга, то поне като обстановка положението е много различно.
След като освободиха Нюкаго от тиранията на Стоманеното сърце, Възмездителите се опитват да удържат града срещу атакуващите нови и нови Епични. Съзирайки система в техните нападения, Дейвид и Проф отиват в чудноватия Бабилар, където се сблъскват с абсурдно различен начин на живот спрямо скования в стомана и правила техен град. Сред потопения Манхатън процъфтява относително свободно общество под контрола на могъща Епична на име Регалия, която не само може да контролира водите, да прожектира образа си навсякъде, но и да чува всичко в близост до водна повърхност. Хора и Епични живеят в относителен мир помежду си (не че последните не правят каквото им скимне, просто не го правят през цялото време), има достатъчно храна, идваща от загадъчен източник, има време за лентяйство и веселие – абсолютно непознати преживявания за Дейвид. В този град, живеещ по покривите, той трябва да намери и Меган, която го предаде в края на първата книга, трябва да се справи с недоверието на новите си сътрудници, да се докаже пред Проф, както и да се сблъска с жестоки Епични, които нямат проблем с разрушаването на цял град за забавление.
„Зарево“ продължава линията на шеметните приключения на Възмездителите, а Сандерсън по изпитана рецепта на час по лъжичка дава и отговори на някои от наболялите въпроси – примерно за естеството на сияещото в небето Злочестие и произхода не само на силите на Епичните, но и техните слабости. Самият Дейвид обаче, признавам, ме дразни като герой и ми е трудно да се абстрахирам от това си чувство – все пак това, че взе едно много трудно решение, което би тласнало книгата в доста банално русло, го издигна малко в очите ми. Като цяло Сандерсън надмогна слабостта си от „Мъглороден“, където добрите и лошите герои имаха ясно отграничение, и тук позволява смяна на ролите, а точно в края на книгата извъртя нещата повече от чудесно, така че третата да бъде очаквана силно. В крайна сметка „Зарево“ е добро продължение, да видим как ще продължи.
