Имах някакво deja vu, когато започнах книгата – сюжетът напомняше на “Сподавен писък” на Анджела Марсънс, която четох наскоро. Но ако онова бе дебютен роман за британската писателка, тук имаме пореден роман от опитно перо – „Заровени жертви“ е двадесет и първият роман на Джон Сандфорд с герой Лукас Девънпорт. За щастие романът има нужната самостоятелност, още повече че връща към първия случай на Девънпорт изобщо, и може да послужи за запознанство с него, макар тези зейнали двадесет и пет години разстояние да са изпълнени със събития, за които има дребни податки в текста.
Преди всичкото това време две момичета са изчезнали. Младокът Девънпорт иска да бъде разследващ и да се отърве от патрулирането по улиците и този случаи му позволява това – той поема бързо по пресните следи и прави някои открития, които насочват полицията към един скитник. Намират се улики, които сочат към него, но точно когато всичко вече изглежда ясно за всички, Девънпорт започва да изпитва сериозни съмнения, че той е извършителят. В крайна сметка обаче телата така и не са намерени, а животът продължава по един или друг начин.
Сега обаче те се появяват на бял свят. При разрушаването на една стара сграда ужасът излиза наяве – и вече много промененият Девънпорт трябва да преживее кошмара наново. Всички следи са отдавна изстинали, но той е длъжен да започне отново да търси истината, която вече е убеден, че тогава е пропуснал. Едно чудовище още броди на свобода и е натворило още куп страхотии през годините – и макар съдбата далеч да не е благосклонна към него, е дошъл часът за разплата.
„Заровени жертви“ е стандартен трилър, който е интересен с разкъсаността си на две части, разделени от твърде много време. Разликите между младия Девънпорт и неговото улегнало опитно бъдещо Аз са видими и интересни, макар самото разследване да не блести с някаква особена стойност, все пак като фен на Джефри Дивър и неговия Линкълн Райм имам интерес към по-задълбочено проследяване на уликите. Фактът все пак, че има вече двадесет и осем романа от тази серия (всички с думата Pray в заглавието), сочи, че си има сериозна публика и този стил на разследване се радва на популярност.