Не се среща често оригинален сюжет сред фентъзи поредиците, затова “Защитения” на Питър В. Брет ме израдва толкова много. Свят, в който демоните властват, а хората са се свили в малко на брой градове и села, бавно губейки и последните си съпротивителни сили. Нощта е изцяло в демонска власт, когато те, наричани още ядрони, излизат от своето обиталище – Ядрото – и властват необезпокоявани. Единствено магически защити могат да защитят тяхната плячка – хората, – но горко на онези, чиито защити са слаби, изтрият се от дъжда или просто символите не са нарисувани удачно. Те биват безмилостно разкъсвани и никое човешко оръжие не може да засегне сериозно демоните-ядрони.
Най-почитаните професии са две – на защитниците, които изучават древните символи за защита и ги рисуват/дълбаят срещу заплащане, ивестоносците, които са храбреци с лични защитни преносими кръгове от символи, пътуващи между малкото селища и успяващи да спят нощем в пустошта под бясната атака на стотици ядрони, които търсят начин да разбият защитата им.
Главните герои са трима – момче, загубило родителите си, когато ядроните пробиват защитата на дома им, което мечтае да открие древните символи, които осигуряват не само защита, но и нападателна мощ; момиче – билкарка, която след разрив със семейството си постига висини в лечителското изкуство; и още един момък, който усвоява важния жонгльорски занаят, много тачен по селата и градовете – едничка радост в тежкия нерадостен живот с непрестанна заплаха над главата. Но този път няма да пиша повече за героите и техните приключения, те са си ясни в общи линии.
В книгата ме изуми майсторството, с което Брет обрисува един обречен, свил се страхливо свят. След немного страници и аз започнах да изтръпвам с падането на здрача и излизането на първите демони-ядрони, с отчаяните опити за спасение на оказалите се навън хора, за ужаса от недобре направената защита и смъртта, която властва над обречения човешки род. Въображението ми бе запленено от смелчаците в преносимите защитни кръгове, които разполагат само с два-три метра защитена площ сред нощта, а ядроните връхлитат ежесекундно върху тях, отблъсквани само от магията. Малко дъжд, едно неумело движение и един покрит или изтрит символ – и те са мъртви.
Авторът на “Защитения” ме накара да желая от цялото си сърце главният герой да съумее да намери оръжие, което да му помогне срещу неуязвимите ядрони и на първо място срещу личния му враг – петметров каменен демон, който го следва неуморно години наред след първия им сблъсък в нощта. Брет успява да внуши по чудесен начин безнадеждността на положението, на загиващите хора, срещу които вилнеят сили отвъд техните възможности. И да ме изпълни с трепетна радост, когато в края на книгата едно село се опълчва и повежда обречена битка за своето право на живот…
Книгата ме ядоса само с едно нещо – с твърде баналното за американски автор вмъкване на негативен народ с очевидни арабски черти, със злостно преекспониране на тежката участ на жените им и кошмарна кастова система. Описани като безстрашни воини, Брет им определя роля на врагове на правдата и опитни измамници по-късно. А от последните страници ми се струва и че ще бъдат показани и като водители на военни кампании срещу човешките селища, не само срещу ядронските пълчища. Ще се види, дано не съм прав, това е глупаво използване на налични и тъпи стереотипи.
След скорошните ми срещи с Патрик Ротфус (“Името на вятъра”,“Страхът на мъдреца I” и “Страхът на мъдреца II”) и предстоящата “Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън, както и по-раншните чудесии на Джо Абъркромби (“Гласът на острието”, “Преди да увиснат на въжето”, “Последният довод на кралете” и “Отмъщението на Монца”) започвам да намирам все повече чар във фентъзи жанра, който до момента силно пренебрегвах за сметка на необузданата ми страст към фантастиката.
Намерих и нелош трейлър на книгата:
От същия автор
От същия жанр
