Почти всеки, който познавам, си спомня училището с хубаво. И почти всеки, който познавам, смята, че не е научил почти нищо там. Май нещо не е в ред, а?
„Затъпяване: скритата цел на държавното образование” ме втрещи и обърка. Това е от книгите, които преобръщат света ти, които осветяват по различен начин неща, които считаш за сигурна даденост – и изведнъж се оказва, че по своята същност са съвсем различни.
Ето ви и есенцията с думите на автора Джон Гатоу: „Училищните мрежи обсебват 50% от времето на децата, принуждават ги да го споделят единствено с деца на същата възраст, изискват от тях да започват и спират работа при подаване на звуков сигнал, налагат на хората да мислят за едно и също нещо по едно и също време и по един и същи начин, класифицират ги така, сякаш са зеленчуци.”
Чисто, просто и ясно – образованието в този му вид е било създадено с цел превъзпитание и контрол и практически не е променило функцията си от над век. Затова вечните вопли, че училището е в криза, са най-дълбоко лицемерие – училището върши своята работа по перфектен начин, създавайки, по думите на Гатоу, хора, които „са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си”. Тези хора „се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага.”
Това сме ние и всички оправдания са самозаблуда. Успехът на осъзнаването на този проблем се обуславя изцяло от всичко, което сме научили вън от училище – хората, които сме срещнали, книгите, които сме прочели, нещата, които сме направили САМИ, по свой начин.
Джон Гатоу е преподавал 30 години на деца от всякакви прослойки – от имигрантите в гетата до „елитни” паралелки в Манхатън. Според него разлика няма – децата навсякъде влизат в училище с неограничени възможности и излизат маркирани, уеднаквени, одобрени за употреба в обществото. Той маркира 7 зловещи неща, на които се учат децата:
1. Объркване. Всичко, което се учи, е извадено от контекст и цели разрушаване на естествените връзки в реалността.
2. Класова принадлежност. Децата са номерирани, подредени, с ясно място и задачи – никое не бива да се изплъзва от тази рамка.
3. Равнодушие. Гатоу обяснява, че смяната на часовете има за цел да научи децата да не се интересуват от нищо задълбочено – вместо това трябва да умеят да се „включват и изключват като с електрически ключ.”
4. Емоционална зависимост.Училището използва богат инструментариум от награди и наказания, за да научат децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия.
5. Интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Всички важни решения се взимат от експерт, който знае кое как се прави. Така се формира послушното общество.
6. Условна самооценка. Училището учи децата, че тяхната ооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение, а не от личното себеусещане.
7. Няма къде да се скриеш. И накрая децата знаят, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани. Няма нито лично пространство, нито лично време. Да се учат овреме.
Всеки родител според мен трябва да прочете тази книга. И да помисли дали ще се довери на училището в образованието на детето му. Лично познавам хора, които казват твърдо “Не” на тази възможност.
От същия автор
От същия жанр
