Затваряй си очите, за да не видиш грозната истина

   Трупат се трилъри от норвежеца Торкил Дамхауг – наскоро прочетох „Стъклено сърце“, а преди това ме впечатли и с „Подпалвачът“ и „Петият сезон“, определено е от високия ешелон скандинавски майстори на кримито. „Затваряй си очите“ обаче предлага нещо различно – действието се развива в Будапеща, има норвежка главна героиня, но основният фокус е върху десетгодишно хлапе от цигански произход, Марек, което се оказва забъркано в прекалено голяма каша. А основната тема е всъщност корупцията в унгарската полиция и осигуряването на чадър върху наркодилърите и тяхната доходоносна дейност.

   Марек си има брат – Карол, с когото вършат дребни престъпления в центъра на унгарската столица, която е описана с пестеливи, но определено преобладващо мрачни краски както в политическо, така и в икономическо отношение. Поредната им жертва обаче се оказва погрешният човек – те крадат чанта от страшна наглед жена, и скоро ще разберат, че външният ѝ вид определено не лъже. Докато се опитват да я пласират, единият брат открива, че в чантата има дрога на огромна стойност. И много, много бързо нещата загрубяват страшно. Няма да издам нещо важно (на задната корица си го пише), като кажа, че Карол, който скрива опасната чанта и нейното съдържание, загива и Марек се оказва сам срещу свирепия свят, който иска да се добере до наркотиците. Десетгодишното хлапе е отгледано почти само от брат си, който го е лъгал за негово добро, а най-важното е, че му е внушил, че изоставилата ги майка ще изпрати някой да го спаси, когато е в нужда. И детето мисли, че е открило този някой в лицето на норвеждката студентка Марлен Глене, която се погрижва за него в болницата след инцидент.

  Самата Марлен носи тежка травма в себе си, която я е прогонила в тази далечна и объркваща за нея страна. Тя не може да се примири, нито да преработи този мъчителен спомен от миналото, а сега появата на това уплашено дете в живота ѝ създава истински хаос. Марек се крие умело от преследвачите, провирайки се през невъзможни места, а полицията го обвинява дори в жестоко убийство на жена, която някога се е грижела за него и брат му. Марлен скоро разбира, че не всички от полицията наистина искат доброто на момчето, нито на самата нея – а добре скритата чанта с дрога създава преплитащи се една в друга вълни, които обхващат както опитен главатар на престъпна банда, така и лидер на националистическа партия, който, както и у нас е добре видимо, е свързан тайно с хора, които определено не са цвете за мирисане и не съвпадат с публичните му клетви и закани.

  Дамхауг води действието уверено и не личи, че не се намира в привичната си обстановка в Норвегия. Историята следва както постоянното измъкване на Марек от преследвачите му, така и страданието на всички свързани с него, а в крайна сметка и с постепенното объркване на подредения свят на Марлен, което обаче може би е точно нужното, за да се справи тя и със собствените си проблеми. Краят на „Затваряй си очите“ беше неочакван за мен, но няма да кажа нищо за него, някак правдив в крайна сметка ми се струва, определено авторите от Севера не си поставят за цел да постигат захаросани хепиендове. Още един силен трилър от автора, който си гради солидно реноме.