Четенето ми е страст и това твърдение едва ли би изненадало някого. За него и в името на книгите – добрите книги по моите си знайни критерии! – съм способен практически на всичко. Затова и случилото се 12-часово четене в клетка пред книжарница „Booktrading“ в столичния „Bulgaria Mall“ бе нещо като опипване на почвата и смятам, че се получи повече от чудесно. То ми даде свобода да мисля за още и още подобни хрумки.
Идеята ми хрумна преди няколко седмици, докато мислехме различни варианти за изненади на книжния панаир. Разбира се, тя бе вдъхновена от третата част на Барселонската тетралогия на Карлос Руис Сафон – „Затворникът на Рая“ – и първоначално беше за 24-часово четене в някое тихо кътче в затворническа униформа. Тази идея се разбълбучка из издателството, всеки добави по нещо и в крайна сметка бе трансформирана до това, което се случи – 12-часово четене пред голямата книжарница на нашите партньори от „Booktrading“ в новия „Bulgaria Mall“, който ме изненада доста приятно като вътрешно оформление – през голяма част от деня слънцето ме огряваше и бе фантастично комфортно.
„Защо клетка?“ бе навярно най-често задаваният въпрос в социалните мрежи и на мястото на събитието и отговорих неведнъж на него – поставен в мол, в клетка и през по-голямата част от времето с белезници, исках да покажа, че с книга в ръка пак съм свободен, пак мога да бъда, където си поискам. Защото четенето е свобода – на мисълта и на духа, то е това, което ни формира от малки (ако не предоставим затъпяването си на телевизора и училището, естествено), то е, което насочва живота ни – или поне аз страшно вярвам в това, защото точно знакови книги са ме променяли изцяло (да речем, умоповдигачите „Свят, населен с демони“ на Сейгън и „Делюзията Бог“ на Докинс). Четенето е крилата, които са нужни, за да не пълзим през целия си живот.
Всеки, който дойде около клетката, хареса идеята. Десетки и десетки хора влязоха в нея да се снимат и се забавлявахме страхотно (е, да, малко за сметка на четенето :Р). Част от популярните лица от кампанията ни „Чета, следователно съществувам“ – Татяна Лолова, Радина Кърджилова, Нети, Милен Миланов – дойдоха, а компания им правеха и Искра Ангелова, и проф. Шурбанов, и проф. Каприев и още много хора, които няма да изброявам. Най-близките ми приятели и съмишленици също станаха част от цялото нещо – първият ми гост бе, разбира се, Александър Кръстев от „Аз чета“, а последен – Комитата, който забрави да ми прати снимки от своето фото и затова липсва, но с него проведохме много ползотворен разговор за една идея, с която ще ви изненадаме скоро. Строгите ми надзирателки – Ромина и Ива от „Алма Алтер“ – бяха чудесни в ролите си, за които се подготвиха буквално за броени часове и им благодаря много за професионализма и покоряващите усмивки. Не на последно място – Петя Георгиева направи всичко, за да мине цялото нещо повече от приятно, а подаръкът й в края на деня – масаж от Орлин (беше чудесно, имам му телефона за желаещи!) – бе адски готин.
Отделно искам да благодаря на Павлина и Николета от „Аз чета“, които направиха стотици страхотни снимки, от които подбрах само някои, за да видите колко готино беше цялото нещо.
Ок, който бил – бил, който не – да гледа снимките. Обичам ви всичкитиииии!
