Ето ме отново там – сред страниците, които не искам да свършват. Които чета скъпернически, бавно и търпеливо, с постоянно връщане назад и препрочитане на този и онзи пасаж. Това е авторът, който ме е вдъхновявал най-много и когото препоръчвам изрично от мига, в който затворих последната страница на шедьовъра „Сянката на вятъра“ преди две години. Аз съм и един от малкото читатели, които харесват повече втората част от тетралогията – „Играта на ангела“, мрачната сестра, която разказва предисторията на първата. А сега в ръцете ми е третата част, която споява двете в едно нерушимо цяло – това е времето, обърнато наобратно. „Затворникът на Рая“ свива литературната вселена на Сафон в една безкрайна сингулярност, която, въпреки думите на самия автор в предговора, не може да съществува самостойно без предните две. Предвидената последна част трябва да е Големият взрив, иначе язък за цялото силене досега. Но ще минат поне две-три години, докато разберем това.
„Затворникът на Рая“ е историята на Фермин – онзи чудак, който навлезе с гръм и трясък (и разплисквайки евтино вино) в „Сянката на вятъра“, преобърна действието и бързо стана най-интересната фигура в романа, ако и действията му да оставаха в сянката на двете успоредни, разделени от времето, драми, които се разнищват там. Сигурен съм, че Фермин е истинското алтер его на самия Сафон – с енциклопедични знания, смазващо остроумие и неустрашимост. Остър език, който е преживял твърде много, за да се страхува.
Време бе да научим какво точно е преживял. Миналото не е пожелало да умре и е влязло през входната врата на книжарницата „Семпере и синове“, за да поиска своето си. Фермин е принуден да започне да разказва – за времето преди „Сянката на вятъра“ и след „Играта на ангела“ – изведнъж барселонският пъзел на Сафон се оказва много по-сложен и объркан от досега разкритото.
Някъде назад Фермин попада в зловещия замък-затвор „Монжуик“. Обречен е и го знае. Наясно е, че измъкване няма и остава само да изкара оставащите му дни сред мрачна компания. Най-важният човек е в съседната килия – писателят Давид Мартин, същинският „затворник на рая“, както го наричат клетниците, които споделят съдбата му. Мартин е обвинен в куп чудовищни неща, описани от Сафон в предната част на тетралогията, и живее само защото самовлюбеният директор на затвора Маурисио Валс, самонабедил се за литературен гений, неразбран от широката публика, иска да го принуди да редактира писанията му така, че да станат популярни творби.
Валс е парвеню, което се опитва да дирижира нещата в своя полза – от брак със сакато момиче от богато семейство, през изнудването на Мартин и отблъскването на опитите на неговата единствена близка – Изабела (да, майката на Даниел) – да го спаси от кошмара:
Мартин, вие сте осъден престъпник и вероятно закоравял диверсант, но все пак има нещо, което ни свързва. И двамата сме хора на словото и макар да сте посветили провалената си кариера на писане на боклуци за невежите маси, лишени от интелектуално ръководство, мисля, че бихте могли да ми помогнете и така да изкупите грешките си. Имам една колекция от романи и поеми, над които съм работил през последните години. Те са на изключително високо литературно ниво и аз, за жалост, силно се съмнявам, че в тази страна на неграмотници ще се намерят повече от триста читатели, способни да проумеят и да оценят тяхната стойност. Затова си помислих, че може би вие, който проституирате със занаята си и сте близък до простолюдието, четящо по трамваите, бихте могли да ми помогнете да внеса някои малки промени, за да доближа творбите си до печално ниското ниво на испанските читатели. Ако се съгласите да сътрудничите, уверявам ви, че мога да направя престоя ви тук много по-приятен. Дори бих могъл да издействам да върнат делото ви за преразглеждане. А вашата малка приятелка… Как се казва? Ах, да, Исабела. Същинска прелест, ако ми позволите този коментар. Както и да е, тя дойде да ме види и ми каза, че е наела един млад адвокат, някой си Брианс, и е успяла да събере достатъчно пари за защитата ви. Да не се залъгваме: и двамата знаем, че нямаше никакви основания за вашето дело и бяхте осъден благодарение на спорни показания. Изглежда, че имате истински талант да си създавате врагове, дори сред хора, за чието съществуване сигурно изобщо не подозирате. Не правете грешката да си създадете още един враг в мое лице, Мартин. Аз не съм някой от онези нещастници. Откровено казано, тук, между тези стени, аз съм Бог.
Именно обреченият Мартин ще се окаже ключът към спасението на Фермин, а директорският нарцисизъм ще му даде възможност да довърши творбата на живота си – тази, която не сте очаквали. „Граф Монте Кристо“ в барселонски вариант, а срещу спасението си Фермин трябва да даде важно обещание и да се върне в своя кошмар:
Имаше сто длъжности и нито един приятел. Печелеше пари и ги похарчваше. Четеше книги, описващи един свят, в който той вече не вярваше. Захващаше се да пише писма, които не знаеше как да завърши. Живееше, борейки се със спомените и угризенията. Неведнъж заставаше на някой мост или на ръба на пропаст и гледаше спокойно бездната под себе си. В последния миг винаги се връщаше споменът за онова обещание и за погледа на Затворника на рая. След една година напусна стаята, която бе наел над някакъв бар, и без друг багаж освен един екземпляр от „Градът на прокълнатите”, намерен на битака – вероятно единствената от книгите на Мартин, спасила се от изгаряне, която Фермин бе чел дузина пъти, – вървя два километра до железопътната гара и си купи билета, който го бе чакал през всички тези месеци.
– Еднопосочен за Барселона, моля.
„Затворникът на Рая“ е възел, който тепърва чака своето разсичане – тук просто разплитане няма да свърши работа. Защото сред тези страници се натрупва твърде много тъмнина, твърде много зла мъгла с кървава окраска, която няма да остави никого чист и неопетнен.
Добавка от 24 октомври: вижте и красивият клип, който създадохме за книгата:
––––
В Книголандия винаги пледирам за колкото се може повече лични мнения за една книга, без значение положителни или отрицателни. Затова и държа да отбележа, че първото ревю за книгата е на Бояна Ламбер, която я е прочела в оригинал, и е доста по-негативно от моето мнение, но има и друго от Ели Бакалова, което е по-възторжено от моето пък. За книгата вече има ревю и от една видна сафонопалителка: Милена Ташева от „Аз чета“, както и от Преслав Ганев от „Литературата днес.
–––
Горе съм сложил линкове към първите ревюта, които написах за романите на Сафон, а тук може да видите и вторите, които написах, след като ги препрочетох с голяма наслада в края на миналата година – „Сянката на вятъра“ и „Играта на ангела“. Вижте и текста ми за още едно малко бижу – самостоятелният му роман „Марина“. Само в „Книга за теб“ имаме и трите книги от барселонската сага със специално намаление 🙂
