„Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо – алкохол и височайша скука

  „Завръщане в Брайдсхед“ се чете малко странно.  В началото книгата е видимо лека, забавна и ненатрапчива. Разказът проследява зараждането и развитието на приятелството между двама оксфорски студента – бедничкият Чарлс Райдър и богаташът Себастиан Флайт, ексцентрик и начеващ пияница. По-късно научих от анотация на филм по книгата, че бил и скрит гей, но лично аз не разкрих подобен щрих в книгата. Чарлс го боготвори и двамата стават неразделни, докато Себастиан го въвежда в странното си семейство – майката  лейди Марчмейн е религиозна фанатичка, бащата я мрази и затова живее далеч, а като привидения се мяркат братът-сухар Брайдсхед (така се казва и имението, към което се завръща Чарлс според заглавието) и двете му сестри Каролайн и Джулия.

   Лекото и забавно начало лъже – Ивлин Уо (Уточнявам дебело – това е мъж, въпреки че в българските сайтове цари противоположното мнение) подготвя рязка смяна на сюжета. Себастиан затъва в непрестанен алкохолизъм, който в крайна сметка го унищожава. Чарлс е разкъсан между членовете на семейството, за да успее в крайна сметка да избяга чак в Южна Америка, където разгръща таланта си на художник.

   Но това далеч не е всичко – вече женен, след 10 години на кораб от САЩ към Англия той среща порастналата Джулия, която също е минала под венчило, но с неподходящ мъж. Видял в нея споменът за най-близкия си човек – Себастиан, той се влюбва, а и тя не остава безразлична, ако и преди 10 години да не е обръщала внимание към колегата на брат си. Всичко се завърта в безумен бяг, за да финишира разочароващо край смъртния одър на бащата, по изключение няма да ви разкривам какво става там.

   Книгата е странна, наистина. В някой части се чете леко, в други направо сякаш спира. Героите са малко и сякаш трудно се променят – без Чарлс, Себастиан и Джулия всички останали от първата до последната страница са с едни и същи характери и постъпки. Органически неприемлива за мен е и идеята, че човек трябва да удави живота си в алкохол, само защото мрази семейството си. Или пък ако е прикрит гей, както твърдят критиците.