„Завръщането“ на Майкъл Пунке е поредната книга, която си пробива път до книжарниците благодарение на екранизацията си – и докато всички са се вторачили дали Леонардо ди Каприо ще вземе тоя пусти „Оскар“, аз за също толкова пореден път предпочитам книгата през филма (примерно така и не гледах „Животът на Пи“ на Ян Мартел, но пък „Облакът атлас“ на Дейвид Мичъл си струваше). Тя беше важна и за да имам с какво да отвърна на умолителния поглед на баща ми, който при всяко мое прибиране до Видин ме пита: „Нещо за мен има ли?“ – трудно ми е да му обясня защо вече почти никой не се наема да издава книги за индианци, трапери, пирати и избщо целия тоя някога водопадно излизащ се порой, който сега едва капе. Е, това Е точно книга за него, ведно с излязлата преди две години „Равнините на Абраам“ на Джеймс Оливър Кърууд. И тук, както при последната, историята е истинска и романизацията почива на реални събития, като в края има прекрасни исторически бележки за съдбата на някои от героите.
Както навярно вече знаете, Пунке описва невероятната история на трапер, нападнат от мечка и после изоставен и ограбен от другарите си, който оцелява и тръгва да дири отмъщение. Хю Глас е опитен покорител на диви земи, който обаче се натъква на противник, оцеляването от сблъсъка с който е равностойно на чудо. Другите трапери от групата му са наясно, че не могат да останат дълго в негостроприемния район, заплашвани от враждебно индианско племе, в който се случва атаката. Раните на Хю са очевидно смъртоносни и те решават да го изоставят и дори ограбят, което едва ли е особено укоримо в тия времена и в тази част на света. Само дето Глас оцелява и бавно се връща към живота – едничката му цел става да си отмъсти и той поема на трудно пътешествие. Реалистичността на историята не позволява да се превърне в някаква брутална касапница, но натуралистични моменти не липсват, а болезненото проследяване на борбата за живот на трапера ме караше да потръпвам.
Майкъл Пунке залага на прости изразни средства, на прям разказ без литературни финтифлюшки. Сурова природа, постоянен глад, заплаха за живота, инстинкт за оцеляване – всичко това, което е съставяло живота на покорителите на американския континент допреди само два века. „Завръщането“ е лишена от любов и каквато и да е романтичност история – само човек срещу природа и човек срещу човек, нищо повече, нищо по-малко. Хю Глас не е главен герой, който привлича лесно симпатии, но изобщо класическото делене на добри и лоши е силно условно в тая история. Индианците са и приятели, и врагове, а към края Пунке показва колко налудничав е понякога животът на тия мъже, които са обвеяни в почти мистичен ореол, който едва ли има много общо с реалността. Допадна ми, че Глас не е идеализиран, нито че краят го отвежда към победа и „заживял щастливо до края на дните си“.
Признавам, Живко Петров почти надмина себе си в тая корица, да не му е уроки 🙂
Още две мнения за книгата има при „Изумен“ и в „Лира„.
От същия жанр
