Жанр: Поезия

Издателство:

Автор: Елин Рахнев

Корица: Асен Илиев, твърда.

Година на изданието: ноември 2017 г.

Страници: 40

Време за четене: 3 минути

Пуснете си това.

    Понякога книгата идва точно когато е нужна. Когато тази, която си обичал, внезапно си е отишла – без обяснение, без жал, без думичка за сбогом. А може би никога не я е имало, а си я измислил? Когато есента те е погълнала изцяло, и гледката през прозореца и ти сте едно. И се отронват минутите, часовете и дните, политат надолу и застелят тишината. По-лошо време за ново начало от късната есен няма. И по-добре – какво начало, като си нямал край?

   Но я има „Зелда“ на Елих Рахнев. И в нея откривам и нея, и себе си, и миналото, и бъдното, и всичко по малко. Или нищо. Ето някои думи, които ме развълнуваха, пък сами ще усетите дали тая тъга бихте споделяли.

 

Всичко ти харесвам. Ама всичко. Всичките ти основания и
окончания. Цялостната атмосфера на въздишката. Алта
във поречието на усмивката. Близките ти планове. Тъгата.
Пепелните шапки. Суетата. Бистрите нюанси на походката.
Вените, предразположени към меланхолия. Хребетите
в сенките и кожата. Пъстроцвета от агонии и фобии.
Партитурата на жеста и сълзата. Раменете ти разбъркали
простора. Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.

Единствено, което ми остава, да те предам на някой
друг да те възпява. Да бъде по-внимателен със коленете,
с фибите. Със всичките ти състояния и основания. С
акустиката на дъха ти и на кожата. С подобни работи.
Изобщо много да внимава. Дано да има някакъв такъв. Дано
родил се е. Или поне сега да го зачеват. За да те има утре,
зелда. И в други календари, векове, епохи. И всичките народи
по света в парфюма ти да търсят смисъл… В смеха ти по-
добрите дни и нощи. В походката ти – блян за нов живот.

Нямам никакво обяснение защо се случи това с мен. Нямам
никакво принципно обяснение изобщо за света. Затова мълча.
Само искам да изплюя сърцето си далеч от общественици и
философи. От възгледи и доктрини. Искам да го загася сред
абажура от сълзите ти, зелда. Да го оставя в коридорите на
уфици. Това ще бъде моят бунт към всички, които разбират
живота. Или поне си мислят, че е така.

Все повече боли. И е студено. Разпадам се и знам, че няма
връщане. Това няма нищо общо с поезията, с недоносените
есенни листа, които съм възпявал. Това е тотална,
радикална, политематична невъзможност да си тук. Пълно
несъответствие със всички съответствия. Това е контракция
на душата. Това е ято от недопети птици, затворени в
бутилка.

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!