Успехът на Банката ще бъде и мой успех и аз, дявол да го вземе, каквото и да се случи, ще го докажа, ще накарам всички мръсници не да ме обичат, а да ме уважават. В тая страна само страхът всява уважение!
Време на войни – вътре и вън. В третата част от поредицата „Земя за прицел“, именувана „Изборът“, Борис Скарлатов вече поема изцяло ръководната роля. Банката е негова, но годините са смутни и нормалният бизнес е невъзможен. След Междусъюзническата война България е ранена жестоко, а на хоризонта се задава първият световен конфликт. Изборът с коя от страните ще се върви е избор съдбовен – и Свобода Бъчварова майсторски проследява и времената на неутралитет, и решенията, които отвеждат до влизането във войната – с всички триумфални и трагични последствия.
Вярно е каквото каза за мен, но има нещо, с което ви превъзхождам и ми дава сила – истината! Каквато и да е тя, защото стои над идеите, над човека! Знам, че за да бъдеш поне малко щастлив на този свят, трябва да се самозаблуждаваш. Аз се отказвам от такава възможност за душевно равновесие.
Борис води своя собствена война. Той поема Банката и веднага се озовава в бурни води – там, където ръката на баща му е направлявала кораба с твърда ръка, той не знае накъде да поеме. След участието му във войната обаче илюзиите до голяма степен са го напуснали – и той отдава цялата си душа на банкерството. Срещу него се надигат силни играчи, но той намира начин да ги направи свои съюзници по един или друг начин – сближава се дори с Двореца. Той се втурва в бясна дейност – малко по малко се слива с Банката и се превръща в човек с броня отгоре. Срещите със силните на деня, както и натрупаният опит, все повече го убеждават, че може да се работи само от позицията на силата, само с постоянно озъртане за летящ към гърба кинжал. И все пак той си позволява една слабост – очаквана още от предния том, разбира се.
България от своето основаване никога не е била правова държава. Законите имаха значение само дотолкова, доколкото отговарят на интересите на властта. При най-малко неудобство се погазваха с лекота. Колко убийци бяха оправдани и спокойно живееха в страната! А почтени и честни хора киснеха в затворите!…
Свобода Бъчварова търси и межународните измерения на военния конфликт и проследява как банкерите известяват за него далеч преди изстрелите в Сараево. Банката на Скарлатов участва дейно в надпреварата за посоката на българския щик – дали ще се насочи срещу Антантата, или срещу Централните сили. Борис започва голяма, огромна борба, като заема и публична позиция с най-непопулярната възможна позиция – пацифистката. Но в тия времена на смърт пасивността е невъзможна и в крайна сметка е неминуемо да се окаже на мушката на властта, която губи почва под краката си с напредването на военните действия.
Бих искал и аз да намеря покой в религия, християнство, окултизъм… Но те противоречат на разума ми. Остава ми само истината. Тя не е утеха, нито начин да станеш щастлив. Но тя, и само тя, е целта, и изходът, и средството. Тя е и адът, и раят едновремнно.
Въпреки че Борис продава душата си на дявола изцяло и дори се сдушава със свои люти врагове, той намира начин да спаси няколко важни приятелства. Това е неговият избор – къде да се дене, като знае толкова много, но и кога да остави логиката настрана и просто да направи възможното, за да помогне на хората, които са му свидни. А в озверялата държава това никак не е лесно – мрачни времена са… и по-мрачни идат.
– Ще те арестуват – каза той.
– Голяма работа! Сега всички свестни хора на тая пикана държава ще се съберем на спокойствие в затвора…
„Земя за прицел. Изборът“ е точката на пречупване на поредицата – след нея няма връщане назад за Борис, след всичко, което извършва с каменно сърце, повече от очаквано е това, което го сполетява в края. Остават само още два тома, а като знам какви години следват за България и света, сърцето ми се свива от очакването какво ще се случва по тия страници. Наистина майсторско платно тъче Свобода Бъчварова и съм щастлив, че тази ѝ поредица заживя нов живот.
