…един умен човек в днешно време не може да бъде щастлив.
Когато в края на януари потънах в първия том от „Земя за прицел“, нямах и идея какво ме очаква – след това се заредиха „Наследникът“, „Изборът“ и „Гонитбата“, та чак до „Жребият“, която грее като пожар в края на едно дълго пътуване. Клада, на която цяла една страна изгаря. И с нея гори и сухото, и суровото.
Банкерът Борис Скарлатов вече окончателно се е превърнал в копие на баща си – това, което едно време го ужасяваше. Разделил се е с всичките си илюзии след годините битки, победи и загуби, надлежно описани в предишните книги. Останала му е дъщеря му, която обаче ще го отведе до входа на ада и отвъд него, след като му се налага да иде в Райха, за да я спаси. И да научи истини, за които далеч не е готов. Някогашните му противници сега са му близки – а някогашните партньори са върли врагове. Задаващата се война поляризира страната, задават се печалби за едни и огромни загуби за други – а далеч напред Скарлатов вижда най-голямата загуба за цялата държава.
Той с болка наблюдава как България влиза в прегръдката на Германия първо икономически, а неизбежно скоро – и политически. А това, което дочува, че се случва в СССР, го ужасява не по-малко. И повежда последната си борба срещу всички. Тази борба е неговият финален номер – на стария банкер, който е част от изчезващ вид джентълмени на парите, които са и патриоти, и помагат на тези, които заслужат, на тези с умове и души. Онези, които градят, а не рушат.
Време е да се сниши, да спаси това, което може да бъде спасено, да се противопостави на злото по всеки възможен му начин, дори с риск за живота си. И в крайна сметка да напусне сцената така, както влезе на нея – непреклонен и горд като вековно дърво.
„Жребият“ смазва както с мащаба, така и с опустошенията по страниците си. България върви упорито към поредната си национална катастрофа, а ножовете отново скоро ще запроливат братска кръв. Борис Скарлатов и хората от неговата класа съзнават задаващата се гибел и могат само да избират как да я посрещнат – дали да се опитат да избягат, или да останат на поста си докрай. Един избира едно, друг друго – а спасението е само една временна илюзия.
Без съмнение поредицата „Земя за прицел“ заслужава както новото си издание, така и да бъде четена от поколенията напред. Изумен съм колко смели думи са били писани в заника на социалистическия режим – и само мога да гадая на какво щеше да бъде подложена Свобода Бъчварова, ако това се бе случило едно-две десетилетия по-рано, когато рухването на колоса на глинени крака СССР е било още немислимо. А тук, по тия страници, е описано добре началното съграждане на марионетния му режим и подготовката за бъдещите жестокости.
