– Имаш ли понятие от българската преса? Твоята статия ще излезе в едно вестниче, което четат хиляда души. Ако направи впечатление и възбуди общественото мнение, тогава управляващата партия ще задейства своята мощна преса с хиляди читатели. Но не се ласкай от мисълта, че ще ти отговорят по същество. Напротив! Ще те изкарат картоиграч, пройдоха, развратник, конекрадец, кръвосмесител, отцеубиец, въобще човек, достоен за въжето.
– Но това няма да бъде истина.
– Няма да бъде, но за читателя ще бъде интересно как покриват с храчки някого. Винаги в миналото край ешафодите се е трупала огромна тълпа. Сега ешафодът – това е пресата.
Продължавам с петокнижието на Свобода Бъчварова „Земя за прицел“. Първата част ни запозна с баща и син Скарлатови, скарани, отчуждени, толкова различни, и как единият участва дейно в политиката и финансовите крамоли в България в началото на XX век, а другият учи и работи в Женева, преживявайки и пламенна любов с неподходящото момиче. В „Наследникът“ един от основните разломи е запълнен – синът и бащата намират бавно път един към друг, и ако единият вече може открито да показва любовта си, другият неохотно признава, че има какво да научи от стария банкер.
Политиката продължава да бъде в центъра на книгата, а на хоризонта се задава война. Бъчварова прескача епизода с обявяването на независимостта през 1908 г. и отправя взор в следващите години, когато България е най-силната страна на полуострова с просперираща икономика и все по-силна армия. Старият Скарлатов ясно си дава сметка, че се готви война с Турция, но патриотизмът му не е по-силен от прозорливостта, получена от десетилетията подмолни битки с политици, финансисти и военни. Той разбира, че суетността на Фердинанд води България към катастрофа. Важен фокус на книгата е именно образът на някогашния княз, понастоящем цар, и неговите и на хората му гешефти, които се облагодетелстват от държавната хазна и заемите, с които тя се пълни.
Неговият син, от своя страна, гори от нетърпение да се докаже, да използва ума си в своята родина. Той си намира нископлатена държавна работа, която го поставя в пряка конфронтация със стария враг на баща му – Буске, копой на чуждия едър капитал. Борис написва силна статия за злоупотребите с предишни държавни заеми, която го поставя на прицела на лайнометите в пресата, които не се отличават по никой начин от съвременните им наследници. Сближаването с баща му му позволява да се учи бързо как всъщност се случват нещата в България и неговия идеализъм малко по малко отстъпва назад – на младия човек му предстоят тежки изпитания и като независим депутат, и като доброволец на фронта.
„Наследникът“ е силно продължение на историята във втория том на „Земя за прицел“. Съдбините на България са фон на семейната история на семейство Скарлатови, която преминава през поредица от върхове и спадове. Бащината любов и синовният бунт се сблъскват пак и пак, но двамата все пак намират път един към друг, но световните събития ги поставят пред нови и нови изпитания.
Съвсем скоро ще продължа и с „Изборът“.
