Преди цели 11 години се зачетох без особени очаквания в „Не пускай ножа“ на Патрик Нес, която ми допадна основно с големия си шрифт, инак действието беше забързано, но не твърде задълбочено, типична тийн история за оцеляване срещу всички шансове. Краят обаче бе доста интересен и само месец по-късно започнах и втората част, „Въпросът и Възражението“, която вече качи много залозите, Нес прави прекрасна демонстрация на психологическата промивка на мозъците и как с правилните подтици всяко убеждение може да бъде променено дори в своята противоположност. И отново книгата завърши в ключов момент на обрат в действието, така че два месеца по-късно с излизането си „Чудовищата на войната“ бе в ръцете ми, за да ознаменува окончателното ми превръщане във верен фен на Патрик Нес, от когото по-късно прочетох цял куп книги, сред които ще отлича „Часът на чудовището“, „Ние, останалите, просто живеем тук“ и „Спасението на Хенингтън“. Та в тази трета част Нес вече се развихря и онази простичка история за оцеляване от първата част се превърна в напрегнато и сложно противоборство между жадуващи кръв армии, от които зависи нищо по-малко от оцеляването на човешкия род на една чужда планета.
И сетне през годините все се канех да препрочета пак трите книги, при това една след друга, за което, разбира се, никога не оставаше време – допреди няколко седмици, когато най-сетне ги започнах, след като си обещах всеки месец да намирам време за препрочитане на любими заглавия, за да не прашасват напусто по рафтовете. Отново влязох в този причудлив свят, в който мислите на мъжете и животните се чуват от всички, оформяйки постоянен всеобхватен Шум, докато тези на жените остават надлежно – и неясно защо – скрити. Свят, който земляните са колонизирали с огромни очаквания, но който се е оказал тежко предизвикателство, например в моретата плуват огромни риби, които предават чрез Шума точно как ще изядат дръзналите да ги предизвикат рибари. Местната раса „диваци“ пък имат някои възражения по въпроса, което води и до очаквана кървава война, приключила наскоро спрямо началото на действието.
То включва един странен изолиран град, Прентистаун, в който живеят само мъже. Град, вкопчен във вярата си, владян с желязна ръка от суров предводител, и в който е останало само едно момче – Тод, комуто предстои да разбере, че целият му досегашен живот е бил една голяма лъжа. Когато попада на окаяно момиче в гората, той научава, че идва нова вълна заселници, чиито космически кораби имат обаче още месеци път до кацането. Появата на Виола катализира началото на вихрени действия, при които двете деца трябва да бягат отчаяно от появила се сякаш от нищото добре обучена фанатична армия, която застрашава не само тях, но и всички човешки селища. Напред, във втората част, Тод и Виола се оказват разделени във враждуващи лагери, където претърпяват прекрасно описана метаморфоза, докато човечеството прави по изпитана рецепта опит за самоубийство. И вече в третата част сюжетът показва финалната конфонтация и между враждуващите хора, и неясната величина на пристигащата флотилия заселници, и новопоявила се още по-страховита заплаха. Опитвам се да не разкривам нищо чак толкова конкретно от сюжета, макар че в отделните си текстове за книгите преди години съм писал доста повече, линковете са горе в имената им, ако ви интересува.
„Живият хаос“ е трилогия, която заслужава много внимание и миналогодишната екранизация може би ще го осигури. Но за мен най-същностно в нея е психологическата дълбочина, с която Патрик Нес описва своите герои, много различни от едноизмерните образи, които населяват огромна част от съвременните книги за юноши, пленници на вменените им сюжетни роли. В протежение на трите книги Нес води двете деца по пътя към порастването, но по него има не просто ями, а цели пропасти, в които те пропадат, докато се борят да оцелелят физически и ментално. Идеята за чуването на мислите и как това може да повлияе на отношенията е развита блестящо, като „мълчанието“ на жените е просто пример за всяка произволна разделителна линия, която в историята е използвана, за да прокарва отличаването на „ние“ от „те“. Нес метафорично проследява вкратце човешката история, напредъка във въоръженията и изгражда сложна патова ситуация между уравновесяващи се сили, точно както гарантираното взаимно унищожение между САЩ и СССР през Студената война.
Разбира се, този тип размишления изникната в мен едва сега, когато препрочетох трите книги една след друга – а като знаеш какво се случва, можеш да обърнеш много повече внимание на това как и защо то се случва. Затвърдих в себе си убеждението, че това е една страхотна трилогия, която може да се чете и просто като едно смайващо фантастично приключение, но може и да се гледа като много по-сериозна история за порастването не просто на две деца, а на цялото човечество изобщо.
