Вижте какво се случва с образа на Васил Левски за век и нещо – превърнат е от човек в полубог, недосегаем, безплътен, повече символ, отколкото същество от плът и кръв, повече икона, отколкото същество с човешки слабости. Точно за такава генерална промяна говори Реза Аслан, но по отношение на една от най-почитаните фигури в историята на човечеството – Иисус от Назарет, който е много, много различен от Иисус Христос, почитан днес. В относително кратката си книга „Зилот. Животът и времената на Иисус от Назарет“ Аслан разгръща епично платно, на чийто фон убедително извежда теза, която за мен, като атеист, който иска да знае, а не да вярва, е напълно основателна и добре обоснована. В тези страници всъщност Иисус е по-вдъхновяващ от всеки образ, който църквата е създала, извършва неща, които са по-смели от приписваните му постъпки, става основа на движение, което има ясни цели тук, на земята, където сме всички. Самият Реза пише:
Ироничното е, че колкото повече научавах за живота на историческия Иисус, за размирния свят, в който е живял, и за бруталността на римската окупация, срещу която се опълчва, толкова по-силно привлечен към него се чувствах. Действително еврейският селянин и революционер, който се изправя срещу правилата на най-могъщата империя, позната на света, ми изглеждаше много по-реален от безстрастното, неземно същество, което ми бе предствено в църквата.
Това е историята на революционер, който се опълчва на безмилостния Рим, заради което е осъден и разпнат, а след брутално потушения еврейски бунт, започнал през 66 г., образът му бива трансформиран из основи, за да бъде изчистен от еврейската му същност и превърнат в универсална религиозна доктрина, която неевреи, говорещи гръцки, могат да приемат за своя. Така, казано накратко, звучи изсмукано от пръстите, затова и силно препоръчвам книгата да бъде прочетена и от вярващи, и от невярващи. Първите според мен ще се позамислят и ще видят бога си в различна, по-човешка светлина, вторите ще си обяснят защо този човек продължава да вълнува половината човечество.
Имам купища записки от книгата, но ще се спра на само някои от тях, като се надявам тези откъслечни елементи да ви заинтригуват да потърсите цялостната картина. Реално „Зилот“ ме разочарова само с дължината си, според мен тази теза трябва да бъде допълнително обследвана и доразвита, но разбирам и че дебелите книги ограничават автоматично читателската аудитория.
Още веднъж се извинявам, че бележките са разпокъсани, но наистина нямам на разположение толкова свободни часове, че да ги превърна в свързан и последователен текст, а и тогава реално ще преразкажа накратко книгата, а това определено не е моята цел.
Първи век е епоха на апокалиптични очаквания сред евреите в Палестина… Безброй пророци, проповедници и месии ходят из Светите земи, разнасяйки посланието за наближаването на Божия съд. Аслан споменава няколко – пророк Теудас, овчаря Атхронгес, познатия само като „Египтянина“, друг като „Самарянина“, още – Иезекия, Симон от Перея, Юда Галилейски, неговия внук Менахем, Симон бар Гиор, Симон бар Кохба… всички тези са били екзекутирани, защото са проповядвали идеи, които по-късно Иисус също ще използва и проповядва.
Евангелията не са и никога не са били замисляни като историческо документиране на живота на Иисус. Те не са преразказ на думите и делата на Иисус от очевидци. Те са свидетелства за вяра, съставени от общности от вярващи и писани години след изложените в тях събития.
В крайна сметка има само два солидни исторически факта за Иисус от Назарет, на които можем да се спрем уверено: първият е, че Иисус е бил евреин, възглавяващ народно еврейско движение в Палестина в началото на I век; вторият е, че Рим го е разпънал на кръст заради това.
Почти всяка евангелска история за живота и мисията на Иисус от Назарет е написана след еврейския бунт срещу Рим през 66 г. сл.Хр., който е брутално потушен през 70 г. Градът е изравнен със земята, жителите – поголовно изклани.
Аслан пише:
Трудно можем да си представим духовната травма, пред която са изправени евреите след това катастрофално събитие. Прокудени от обещаната им от Бог земя, принудени да живеят като изгнаници сред езичниците на Римската империя, равините от II век постепенно и умишлено отделят юдаизма от радикалния месиански национализъм, довел до злополучната война с Рим…
Християните също чувстват необходимост да се дистанцират от революционния устрем, довел до плячкосването на Йерусалим, не само защото това дава възможност на ранната църква да отблъсне яростта на изключително отмъстителния Рим, но и защото, след като еврейската религия става парий, римляните се превръщат в основната мишена на църковния евангелизъм. Така започва дългия процес на трансформиране на Иисус от евреин-националист и революционер в мирен духовен водач, нямащ никакъв интерес към никакви земни въпроси.
Нуждата да се пренапише живота на Иисус така, че да пасне на пророчествата в Статия завет (примерно раждането му в Назарет, а не във Витлеем, както трябва да бъде), води до вмъкване на идеи като преброяването на населението, което просто не е тогава и не е по начина, който се описва – Аслан описва подробно и разбирането на древните, за които понятия като мит и реалност не са твърде различни. Или най-просто: „… разказите на евангелията за ранното детство не са историческо повествование, нито пък са предназначение да бъдат четени като такива. Те са теологични утвърждавания на статута на Иисус като Божи помазаник. Потомък на цар Давид. Обещания месия.“
Иисус не е можел нито да чете, нито да пише дори на майчиния си арамейски, камо ли да спори по теологични теми или да чете от свитъци пред свещеници в невръстна детска възраст.
През младостта на Иисус един след друг знакови еврейски революционери се обявяват за месии, вдигат бунтове срещу римската власт – и са екзекутирани. Римляните хич не се церемонят с тях.
Пилат е доста далеч от добродушния образ, който му рисуват евангелията. Аслан пише:
Пилат е известен най-вече с изключителното си незачитане и пълно неуважение към еврейския закон и традиция и с почти неприкритата си непоносимост към еврейската нация като цяло. По време на управлението си в Йерусалим той така пламенно и без съд изпраща хиляди и хиляди евреи на кръста, че жителите на Йерусалим се почувствали длъжни да направят официално оплакване до римския император.
В продължение на това авторът посочва колко нелогични са доста от редовете, свързани със залавянето и осъждането на Иисус, как среща и разговор с Пилат са крайно малко вероятни, както и какво е същинското значение на табелката над кръста: „Цар на евреите“ – че тя не е подигравателна, а обичайна практика да се посочва причината, поради която наказаният е разпънат, в случая – бунт срещу римската власт.
След опустошението от 73 г., когато Йерусалим е изгорен, а населението – поголовно изклано, евреите трябва да намерят обяснение за този кошмар. Разбира се, няма да обвинят бога си, затова намират отдушник в посока фалшивите месии, които са обещавали спасение, а са докарали римския гняв. Започва дистанциране от революционния идеализъм, макар и без да се откажат от любимите си апокалиптични очаквания.
След еврейския бунт и разрушаването на Йерусалим, ранната християнска църква се опитва отчаяно да дистанцира Иисус от зилотския национализъм, довел до ужасната война. В резултат твърдения като „обичай враговете си“ и „дай и другата си буза“ са изчистени умишлено от еврейския си контекст и са превърнати в абстрактни етични принципи… Като евреин, Иисус се е притеснявал изключително за съдбата на своите сънародници. Израел е бил единственото, което е имало значение за него – и много пасажи от библията го потвърждават.
Кръщенето и водните ритуали са доста разпространени от древността. Аслан пространно се спира на сцената с Йоан Кръстител, популярна и важна фигура с многобройни последователи, и доста убедително доказва, че в евангелията ролите на двамата са директно сменени – най-вероятно Иисус е бил негов последовател, който след смъртта му е продължил да разпространява наученото, но доразвито в по-революционен дух.
Интересно е да се отбележи, че литературната форма на историите за чудеса, открити в еврейските и езически писания от първи и втори век, е почти идентична на литературната форма на евангелията; същият базов речник е използван за описване на чудото и чудотвореца. С други думи, статутът на Иисус като екзорсист и чудотворец може да изглежда необичаен, дори абсурден на съвременните скептици, но не се отклонява особено от стандартните очаквания по отношение на екзорсистите и чудотворците в Палестина през I век сл.Хр.
Наистина Иисус говори за войни и бунтове, земетресения и глад, фалшиви месии и пророци, които ще попречат да настъпи царството Божие на земята. Но думите на Иисус не предвещават някакъв бъдещ апокалипсис, а описват съвършено времето, в което е живял: период на войни, глад и фалшиви месии.
Как така един неуспял месия, приключил живота си с позорна смърт като престъпник, е трансформиран, само за няколко години, в създателя на небесата и земята: във въплътен Бог?
Отговорът на този въпрос може да бъде открит в следния забележителен факт: практически всяка написана някога дума за Иисус от Назарет… е дело на хора, които никога не са познавали Иисус приживе… Онези, които са познавали Иисус – които са го последвали в Йерусалим като цар и са му помогнали да разчисти Храма в Божието име, които са били там, когато са го арестували, и са го гледали как умира самотно – са изиграли изненадващо малка роля в дефинирането на движението, останало след Иисус… Все пак те са земеделци и рибари; не са можели нито да четат, нито да пишат.
Задачата по разясняването на Иисусовото послание се пада вместо това на нова генерация образовани, урбанизирани, говорещи гръцки език евреи от диаспората, които стават основни преносители и разпространители на новата вяра. Когато започват да интерпретират посланието на Иисус, за да го направят по-лесно за възприемане както от своите сънародници от диаспората, говорещи гръцки език, така и за представители на други народеи, тези изключителни мъже и жени, много от които потопени в гръцка философия и елинистка мисъл, превръщат Иисус от зилот-революционер в латинизиран полубог, от човек, който се опитва безуспешно да освободи евреите от римско робство, в небесно същество, напълно незаинтересовано от земните въпроси.
Важно място Аслан отдава и на изключително важната роля на Павел за предефинирането на образа на Иисус, чиято работа създава религия за неевреи, една нова римска религия, която е далеч по-подходяща да продължи развитието си от ограничената като размах идея на евреина-националист, борещ се срещу Рим.
От същите жанрове
