Един жанр никога, ама никога няма да се изчерпи – фантастиката. В потвърждение на тази теза идват разказите, поместени в том 1 на номинираните в международния конкурс за фантастика и фентъзи „Златен Кан“. „Том“ звучи масивно, но всъщност си е нормална книга от 220 с., сред които са се разположили 12 фантастични творби.
Разказите не са групирани около обща тема или нещо подобно. Напротив, те са в най-различни одаяния и впечатляват именно със своята пъстрота. По страниците има място за магия, за странни светове, за алтернативна еволюция, мистика, хумористична фантастика, приказно фентъзи и какво ли още не.
Лично на мен ми направи огромно впечатление разказа на Евгений Дрозд от Беларус, наречен „Голямата скука“. Хрумването на автора е да срещне на една маса в заведение през 1912 г. Йосиф Джугашвили и Адолф Шикългрубер, а един австроунгарски таен агент ги гледа и си мисли колко ли скучен ще да е предстоящия XX в. Простичък замисъл, който наистина ме очарова.
Тук имам ревю и за другия том с избрани разкази от конкурса. Тук има и друго писание по темата, и то от участник в конкурса.
