Нелсън Демил бе един от авторите, които задължително си бях набелязал за четене, а малкото разказче “Книжарница “Задънената улица” от колекцията “Мистериозно-виртуозно” ми се стори като приятен ордьовър. Получих много силна препоръка, че именно „Златният бряг“ е заглавие, с което мога да започна запознанството си с него. Обещанието за сблъсък между герои, приличащи на Гетсби и Кръстника, ми допадна, а очакването за силен трилър ме накара да я помъкна смело със себе си за плажа. Това се оказа грешка, романът със сигурност не е такъв тип леко четиво и го оставих за четене на по-спокойно. И така трябваше.
Сюжетът е наглед прост. Сред затворена територия, заделена отдавна за аристократични богаташи, се нанася хищник от вида, който те презират – Франк Белароса е сочен за мафиотски главатар, опетнен е с подозрение в убийства и търговия с наркотици, а колкото и милиона да има, те не могат да му купят достъп до местния джентълменски клуб. Традицията е изключително важна на Златния бряг – и огромните имения, строени във времената на натрупването на капитала, свидетелстват за безогледното парадиране с богатство, което малко по малко е отминало с епохата си (и с новите данъчни закони). Парите не са напуснали това място – но реално никой не иска да поддържа тези огромни къщи, затова и една по една те падат в ръцете на чуждестранни купувачи, което влудява местните. Един от тях е адвокатът Джон Сатър, който произхожда от заможно семейство, но същинските пари са на жена му, наследница на знайна фамилия. Той се лашка между това да има повече пари от почти всички хора, но по-малко от окръжаващите го съседи, а упорството да бъде честен адвокат не му помага особено да излезе от този омагьосан кръг. Срещата между Сатър и Белароса дава началото на книгата, предопределя посоката ѝ – и в крайна сметка подготвя края не само за тях, но и за Златния бряг.
„Златният браг“ е роман за много пари, но не те са в центъра. Роман е за любов, но по-различна от обичайното. И за ценности, които са вече овехтели от десетилетия, но една общност се стреми да ги консервира за вечността. Но най-вече е роман за мъж, който има наглед всичко – и в момента, в който това бива застрашено, тръгва по наклонената плоскост на себедоказването. Децата му са вече пораснали и малко отчуждени, родителите му са живи, но са поели по свой път като рибата, хвърлила хайвер, животът му е дал всичко, на което е способен (например любимата му яхта), сексът е по-добър от когато и да било – наглед наистина всичко е наред. Но в типичната криза на средната възраст благовъзпитаният адвокат среща своя катализатор – съседа-мафиот – и навлиза в различен живот, където не е изненадащо, че прелитат куршуми, но има и по-лошо – приятелите от клуба го гледат с укор. Защото нарушава неписаните правила. А това е вече сериозен проблем.
Нелсън Демил изгражда дълбока психологическа драма, в която пропадането (или въздигането?) на Сатър са проследени детайлно. Отношенията с жена му придават и еротизъм, и трагизъм на действието, а постоянните им игри привнасят силна тръпка. Хуморът на Демил ме разсмиваше на толкова много места, а това дори не е хумористична книга – просто стилът на автора е наистина убийствен, личи си, че книгата е писана отдавна, когато доброто писане все още беше неделима част и от жанровата литература. Демил безусловно е изключителен в това отношение, романът притежава литературните достойнства на класика, дори да има класически трилъров сюжет.
Очаквах „Златният бряг“ да е по-действен, а той е предимно съзерцателен, диалогичен и психологически. Смесването на различните светове – на старите и на новите пари, на всички събрани предразсъдъци в тоя сблъсък, на желанието за капсулиране у богаташите и настървението на смели мъже като Белароса да живеят по своите правила и в постоянна война с контролиращата всичко държава – толкова много подводни камъни могат да се извадят от този роман. Но основният е един – адски добра книга за четене, със сигурност ще продължа с Демил.
