Не бях чел досега нищо от Хуан Рулфо, но в прекрасния послеслов на преводача има доста информация за него, за идването му в България, за двете издавани у нас по-рано негови книги – сборника „Равнината в пламъци“ и романа „Педро Парамо“, и изобщо за знаковото място, което заема той не само е мексиканската, а изобщо в латиноамериканската литература и особено за зараждането на магическия реализъм. „Златният петел и други истории“ допълва горните две и доколкото разбрах, това изобщо е цялото творчество на този самобитен писател, който има слава и на затворен особняк, и на добър събеседник, както става ясно от спомените на хората, които са се срещнали с него в София.
Единственият мексикански автор, за когото се сещам, че съм чел, е Хуан Пабло Вилялобос, неговата “Пир в бърлогата” силно ме впечатли, истинско влакче на ужасите е. Инак наскоро бе и срещата ми с „Изхвърлени в Америка“ на Джанин Къминс, която също е тясно свързана със съвременно Мексико и крайностите в него. Но Хуан Рулфо пише в друго време и описва друг свят – сам той казва, че му липсва селото, в което е пораснал, и че в града не открива теми. Именно мексиканската провинция е фонът, на който се развива историята в „Златният петел“, новела за мъж, който тръгва да си дири късмета и залага всичко на спасената от него птица в поредица битки с петли, за срещата му със свободолюбива певица, сама тя птица, която не понася клетка, за късмета, който носи, и късмета, който отнема. Разказите, които следват, са с основна тема смъртта – и в предговора уместно се посочва колко важна тема е тя в литературата отвъд океана, за разлика от нашата.
Това, което може да откриете в „Златният петел и други истории“, е сладкодумността, присъща на нашите класици – Румен Стоянов превежда така, както вече не се прави, използва езика ни в цялата му пъстрота, и го обагря в думи и изрази, които хем доближават Рулфо до нас и нашия светоглед, хем го представят в целия му чуждоземен колорит. Един кратък сборник от друго време, за друг свят, че и за други читатели в общи линии – и поздравления за „Лъчезар Минчев“ (кавичките дори не са нужни) за тази нелогична, и точно затова ценна, добавка към издаваните у нас книги.
Още по темата
