Чакам с нескрито нетърпение всеки пореден роман на Джон Вердън, а преди малко с огромно удоволствие използвах една интересна функция в новия сайт, с която наредих ревютата ми за трилърите му в правилна хронологична последователност, ще ги видите след текста. Така може да се обърне внимание не само на последните два, които силно ме впечатлиха: „Запали реката“ и „Стой далеч от Хароу Хил“, но и по-стари като например „Питър Пан трябва да умре“, която излезе с нова корица. В „Змийско гнездо“ заварваме Дейв Гърни в сходна ситуация като в предните – жена му мечтае за лелеяните спокойни старини, а той е готов мигом да зареже тая работа с пенсионерското спокойствие, за да се втурне в ново разследване. Но точно в този роман това, което назряваше, вече се пръска като гноясал цирей – а именно търпението на съпругата на не съвсем бившия детектив, на която разбираемо ѝ омръзва да бъде на прицел на разни психопати. А съпругът ѝ просто не е способен да се вслуша в единствения ясен и смислен изход, който неговият приятел и колега Хардуик му дава: „Да зарежеш цялата шибана каша и да се оттеглиш.“.
Това е нещото, което Гърни просто не може. Този път е въвлечен в разследване на престъпление, което е разследвано, минало през съд и отсъдено ясно и недвусмислено. Бивш спортист, живял показно и разгулно, е доказано извършил жестоко убийство и е получил двайсет години присъда за него. Но не всички са убедени, че той е виновен, и на бившия детектив не му е нужно много, за да започне да се рови около случая, което му навлича отново неприязънта на прокурора, който е „заковал“ убиеца. Гърни започва своите скиталчества наоколо, а подозренията на читателя могат спокойно да се насочват тук и там, има за какво да се хванат. Скоро се нарежда и обичайната кавалкада драматични ситуации, които начеват с един обезглавен заек, оставен като предупреждение в колата на Гърни, следва атака срещу самия него и дори набеждаването му в убийство. Ситуацията за детектива наистина се стъжнява – от една страна властите следят изкъсо действията му, от друга чакалите от една телевизия, скарани с журналистическите принципи, търсят и намират своите постоянни сензации, а залогът постепенно се повишава. И в един момент нещата са вече лични, и Гърни не може да се крие зад обичайните си приказки за дирене на справедливост. Има кой да му каже, че „Справедливостта за мъртвите е вълк в овча кожа, това е евфемизъм на „отмъщение“ и че „Любовта е единствения истински ориентир, а любовта е винаги за живите“, но той не е готов да се откаже дори когато разследването му се оказва лишено от смисъл, но не и от заплаха не само за неговия живот.
За мен „Змийско гнездо“ отстъпва на последните два романа на Джон Вердън, но и така е по-добър от повечето трилъри на други автори. Хареса ми, че най-после сложната и объркана ситуация в дома на Гърни започна да се разпада, защото друг начин просто нямаше, в един момент той буквално живее скрит в палатка в гората и се промъква като крадец в къщата си. Допадна ми и по-прякото включване на вездесъщия Хардуик и това, което се случи с него – не че ще ви кажа какво е, но си е сериозно. Не ми допадна късното включване на „лошия“, някак изкуствено пришит ми стоеше към цялото нещо, както и самата идея със змиите и отровите, които заглавието и в оригинал, и в превод предсказват, но нейсе. Просто спрямо събитията в предните две книги всичко беше някак твърде… праволинейно, просто от Вердън – може би нагло – очаквам винаги да качва нивото книга след книга и да ме изненадва неспирно. Да видим следващата книга за Гърни, тя ще покаже дали влезлия в осемдесетте си години вече автор има още накъде да развие своя герой, или поне ще може да поддържа зададеното високо ниво.
