– Погледни това небе.
Имаме толкова малко и са още по-малко, когато се появят облаците.
Но зад нашите звезди ние виждаме Бог.
Зад вашите вие просто виждате още звезди.
Книга на контрастите е „Змията и Дъгата“ на Уейд Дейвис, третата важна книга на младото, но много амбициозно в най-хубавия смисъл на думата издателство „Ерове“, които наченаха своето съществуване с „Дивашка жътва“ на Карл Хофман и продължиха с „Да пораснеш в Самоа“ на Маргарет Мийд, която ще прочета през лятото. Контрасти, защото може да описва мрачни ритуали и въздигания на мъртъвци от гробовете, прословутите зомбита от Хаити, но вижда и светлината в това жизнено и колоритно общество: „Един човек, напълно здрав и много щастлив, стоеше под късното следобедно слънце и танцуваше със собствената си сянка.“
Освен чисто изследвателско търсене на фактите зад мистиката на съживяването на хора, Уейд проследява генезиса на една особена нация, която е наследница на докарани от Африка роби, които успяват да спечелят и защитят своята независимост срещу могъщите европейски армии. Авторът пише:
С изключение на Либерия, която е уродливо създание на Съединените щати, Хаити се явява единствената независима република на чернокожи в продължение на сто години.
Робите в Хаити донасят своите специфични вярвания и ритуали, които залягат в основата на вуду-културата, която Холивуд изкриви до неузнаваемост за своите цели, и именно която Уейд подробно изследва на място в поредица от посещения, всяко от които запълва още някое парченце от пъзела. Той попада сред една бедна, но адаптивна държава, която притежава могъщо вътрешно самоуправление, работещо в изненадващ синхрон с формалните държавни институции. Това самоуправление се поддържа от тайни общества, формирани около борбите за независимост и които обединяват локалните общности, търсещи и намиращи справедливост и сигурност в своята сплотеност.
Няма как европейските влияния да не се усетят и много рядко непокътнатите наследствени черти на специфичната африканска култура успяват да оцелеят или да надделеят. Това, което се заражда, е по-скоро една уникална хаитянска амалгама, съставена предимно от африкански черти, подбрани от много различни части на континента.
Всъщност тази част ми бе по-интересна – как един наглед хомогенен, но всъщност доста разнороден вътрешно народ си създава собствени институции за самоуправление и съд на провинилите си, ритуалите, които се поддържат, смесването на религия и власт в причудлива смес от подчинение както на пряко издигнати лидери, така и на боговете. И наказанието за тези, които не спазват правилата, което може да бъде именно зомбирането.
Та, за него – Уейд Дейвис е изпратен да изследва случаи на завърнали се от гроба мъртъвци, които са способни само да работят, но нямат висши когнитивни функции. Малко по малко той навлиза в детайлите на ритуала по възкресението и – няма изненада, – открива, че фактическа смърт няма, просто нейно наподобяване с наистина сложни химически вещества, които осакатяват и мозъка на жертвите. Както винаги и навсякъде, мистиката отстъпва пред научните методи и всичко, което наглед е дело на магия (и винаги ще бъде приемано за такава от невежите и вярващите), си намира обяснението пред търпеливия и обучен ум.
„Змията и Дъгата“ обаче не е просто развенчаване на мистерията около зомбитата – Уейд Дейвис пише увлекателно и с много страст за своите контакти, преминаващи в приятелство, с хаитяните, техния светоглед и обичаи, наследството от африканската родина на предците им и адаптирането към един съвсем различен свят. Книгата се чете леко като роман и носи ясна емоция от срещата с една уникална култура, създадена изкуствено, но спечелила свободата си естествено. И носи важна познавателна информация за кошмарните колониални времена, когато днешните относително мирни европейски народи са използвали страховити мъчения и безогледно насилие, за да наложат волята си над хора с различен цвят на кожата.
Срещал съм стотици позовавания на тази книга в издаваната у нас научно-популярна литература и съм наистина щастлив, че имах възможност да я прочета на български. Препоръчвам!