Четенето на драматично-сантиментални романи определено трябва да се прави в по-млади години, а още по-добре – да си живял преди няколко десетилетия, когато вкусовете са били различни. Но пък добрата литература си има стойност, дори и да е в класически и познати одеяния, които не могат да изненадат. „Знахар“ на Тадеуш Доленга-Мостович добре се вписва до любими романи като „Цитаделата“ и „Приключения в два свята“ на Арчибалд Кронин (пропускам „Замъкът на шапкаря“ заради наличието на чудовищен отрицателен герой в нея), като разказва обичайна като структура сантиментална приказка за човек, изпаднал в тежка беда, който обаче надделява над злата съдба с труд, доброта и себеотрицание, и в крайна сметка тържествува. Истината е, че въпреки наивността и патоса, които лъхат от диалозите и сюжета, все пак четох книгата с голямо удоволствие, защото, нека си признаем, всички имаме нужда от доза позитивност понякога.
Без да преразказвам излишно части от сюжета, който навярно е познат на мнозина, все пак първото издание на книгата може да се намери още из безброй лични библиотеки у нас, действието се центрира около блестящия хирург Рафал Вилчур, който след семейна драма е обран, ударен по главата и вследствие на това губи паметта си. След години скитничество и неприятни преживелици той намира място, където да се установи, и където случайно открива, че притежава знания за лекуване на хората, които започва да прилага безкористно и себеотрицателно. Мостович изпраща серия изпитания на своя герой, за да го отведе в крайна сметка към сантименталния завършек, който да въздаде справедливост и да върне живота към руслото, от което се е отклонил.
В последно време силно ме привличат класики, понаситих се като че ли на това да чета почти само модерна проза, затова се радвам, че мога лесно да ги намирам в нови издания, силно се надявам това да продължи, защото – при всичките си слабости от наша гледна точка – романи като „Знахар“ си носят стойността на своето време, носят и едни ценности, към които може да имам скептично отношение, но оценявам, че за мнозина са стойностни и дори желателни.
От същия жанр
