Обикновено се разбирахме много добре и бяхме живели заедно повече от три години.
Но тя беше нормален човек, който искаше нормални неща, а около мен нямаше нищо нормално.
Амбициите ми не бяха нормални.
Визията ми за онова, което исках да постигна в живота,
не беше нормална.
Цялата идея за шаблонно съществуване ми беше крайно непонятна.
Малцина са хората по света, които могат да се похвалят с живот като на Арнолд Шварценегер (или както му казвахме в моето детство: Бат’Арни). Историята му в „Зов за завръщане“, поне в общите детайли, е позната на всички – от бедното детство в Австрия и последвал бляскав поход през света на бодибилдинга, скок в бизнеса с недвижими имоти, брак с момиче от клана Кенеди, един след друг хитови екшън и комедийни филми, та чак до губернаторския пост на Калифорния. Всичко това – движено от абсолютното перпетуум мобиле от амбиции, нестихващо желание за още и още, за нови неща, нови хоризонти, за покоряване на нови върхове. Това е човек от Айн-Рандов тип, който не може да бъде спрян по никой начин, нито насочван или използван – банално, но и в живота той е като героя си Терминатор – целеустремен и безмилостен.
Тази солидна книга има две лица – от една страна, разказът от първо лице е най-прекият път към проследяването на живота на Шварценегер, доколкото той наистина има какво да разкаже за безбройните си преживелици. От друга, самият автобиографичен жанр я прави твърде гримирана, за да се види истинското състояние на нещата – Арнолд е суетен мъж и в книгата рядко признава свои грешки, обикновено ги прехвърля на околните, които не са искали да правят нещата по неговия начин. А в края, политическата част, си е направо пропаганда, пространен манифест колко много е направил за Калифорния и колко неразбиране е срещнал.
Не казвам, че лъже (макар че според мен е нормално човек да послъгва, когато прави равносметка на живота си, а понякога и самият мозък помни съвсем различна трактовка на събитията от реално случилите се, това е доказано), но определено го няма и моментът с пълната откровеност, както примерно беше според мен при Патрик Суейзи. Ясно е обаче, че Арнолд е в света на голямата политика от началото на 90-те (малко ми е трудно да приема настояването му, че се кандидатира за губернатор като обикновен човек от народа, когато се е возил на една шейна с Буш Старши, ама нейсе), а животът му далеч не е свършил – още много неща ще иска да постигне. Така че недвусмислено тази книга не е последната дума за него, а още един добър продукт, от който той печели. Но това не я прави лоша, просто трябва да бъде четена с едно наум.
Погледнах календара и осъзнах, че конкурсът Мистър Свят беше насрочен за 25 септември, Мистър Вселена в Лондон – за 24 септември, а Мистър Олимпия в Ню Йорк – за 7 октомври. „Уау! – помислих си, – теоретично бих могъл да отида и да спечеля Мистър Вселена в Лондон, после да дойда в Калъмбъс, Охайо, и да спечеля Мистър Свят, а после да се явя и на Мистър Олимпия!“ Би било просто невероятно!
Това е едното лице на Арнолд – в младите си години той е машина, истинска машина, който използва тялото си и природните си дарби по най-добрия начин. В постоянна война с тялото си, той успява да постигне мечтата и да иде в Америка, дори и чрез един доста непопулярен за времето си спорт (май и днес е още такъв) като бодибилдинга. Но там, стъпил вече солидно, той включва истинския си гений – на бизнесмен. С мислене, което Робърт Кийосаки би адмирирал, той се впуска настървено да прави пари по всеки възможен начин:
С помощта на Олга научих наизуст всички постройки в града. Знаех всички текущи сделки: кой продава, на каква цена, с колко се е повишила цената на имота след смяната на последния си собственик, как изглеждаше финансовата документация, стойността на годишните разходи за поддръжка, лихвата по финансирането на покупката… Математиката на недвижимите имоти буквално ми говореше. Отивах на оглед в някоя сграда и още щом прекрачех прага й, веднага питах за квадратурата, фактор заетост, наемната цена на квадратен метър и бързо пресмятах наум каква цена бих могъл да предложа, така че да съм в състояние да плащам вноските…
И успява – Шварценегер е точно здрав дух в здраво тяло, античната мечта. Той може всичко, защото знае какво иска – много пари, известност, слава… а това е дори преди да стъпи в Холивуд. Натам приказката е вече достатъчно известна, няма да ви я преразказвам…
Държа да отбележа и фантастичното оформление, което „Хермес“ са направили на книгата, впечатляваща с размера си, с цветните коли вътре и прочие. Разбирам, че това е сигурно част от договора, но все пак удоволствието да се държи и чете такава книга е голямо. Едничък проблем е, че червеният лак се изтрива (В момента книгата ми се казва „Ов за връщане“), но това е бял кахър.
От същите жанрове
