Трябваше да чуете тона ми, когато на щанда на последния панаир ми подадоха тази книга, аз погледнах корицата, ухилих се и попитах: „Онзи Петър Бобев ли?“. Утвърдителният отговор беше всичко, което исках да чуя. Винаги ще си спомням как неговата „Светещата гибел“ се разпадна от препрочитания, но истината е, че не са ми попадали огромната част от останалите книги на Бобев. Сега обаче не само аз, а всеки негов фен от онова време може да прочете негов неиздаван роман – „Зъбатите демони“ е една приятна изненада за всички ни.
Историята е простичка, но звучи доста актуално – екологичните проблеми са универсална тема в последните десетилетия и определено в този роман Бобев показва класа и в научната си обосновка, и в апела си към човечеството към повече умереност и мислене в перспектива. Богат бизнесмен финансира ужасяващ по мащаба си лов на акули, след като учен под негов контрол открива начин да добива лекарство, с което спира (но не премахва) раковото му заболяване. Неизтребимата уж популация от различните видове акули започва да се топи, а изчезването на зловещите хищници – зъбатите демони – предизвиква екологична катастрофа, която се отразява и на всички останали морски обитатели. Дълго време тази връзка остава незабелязана, докато един смел български учен не обръща внимание към нея – едновременно с това той създава и уред, който привлича акулите, технологията за който е открадната от хората на милионера и приложена за излавяне и на последните акули в моретата. Фабулата се затяга, след като общественото внимание все пак се насочва към безразборното избиване на акулите (неясно как дълго време на никого не му пука), а ученият, който създава чудодейното средство за спиране на рака, се разкъсва от морални угризения и любовта към жена, която не го заслужава (най-неправдоподобния образ в книгата, освен тази на телохранителя на богаташа, който – познахте – също се оказва българин).
Може да се каже, че – подобно на „Енерган 22“ на Хаим Оливер – ми е поминало времето да чета такъв тип соц-приключенски романи, твърде явни ми бяха кръпките и навитета. И все пак – удоволствие си е. „Зъбатите демони“ е от тия малки машини на времето, които с лекота връщат назад, когато няма значение дали героите от различни националности си комуникират свободно (на български?), дали нашенци не се оказват в авангарда на науката по целия свят и в какви ли не друга области, а може лесно да подминем и мъничката прослава на социалистическия строй и неминуемата антикапиталистическа нишка. И все пак прощавам лесно – Бобев е творил в друго време, в друг свят, тези неща са неизбежни, пък и – дебело трябва да се подчертае – това е все пак чернова на роман, искрено вярвам, че някои от най-видимите проблеми са подлежали на редакция преди издаването му.
От същия жанр
