Ей, голям кеф на дърти (не чак толкова!) го́дини да откриваш Реймънд Чандлър 🙂 На младини хич не си падах по кримки, само фантастика и приключенски четях, та сега имам да наваксвам много. В сборника „Зъл вятър“ са събрани седем еднотипни, но много кървави и забавни новели, писани между 1935 и 1939 г. Цели трима детективи се подвизават из тях: Кармади, Джон Далмас и Филип Марлоу, но разлика между тях няма, и на задната корица е посочено, че споделят една самоличност.
Хихиканията ѝ продължиха, тичаха из стаята като плъхове.
В „Убиец в дъжда“ богаташ наема детектив да проследи какви ги върши дъщеря му с подозрителен типаж и да го преупреди ясно да я остави на мира. Но скоро типажът е мъртъв, фотографска плака с образа на голото момиче е открадната, друг труп е намерен в реката, още предстоят да умрат. „Мъжът, който обичаше кучета“ изпраща Кармади по следите на изчезнало момиче, а нейното куче е следата, която има – тя го отвежда от един ветеринар към къща, където се укриват престъпница, после в лудница, а сетне към комарджийски кораб, откъдето не всички ще се върнат живи. „Златните рибки“ нищи историята за едни перли, откраднати отдавна, чиито дири са се загубили някъде през годините, в които някой е лежал за обира им – сега той е навън и иска да започне на чисто, но прекалено много хора продължават да се ровят и да задават неудобни въпроси. В „Императорският нефрит“ детектив Джон Далмас е нает да е застраховка по време на тъмна сделка, обаче нещата се объркват яко, този, който го наема, е убит, а натам става по-лошо.
„Зъл вятър“ вкарва в битката Филип Марлоу, който просто слиза до бара отсреща, когато пред очите му разстрелват един мъж, а малко по-късно красивата жена, с която убитият им среща, е в неговия апартамент, когато убиецът се завръща да довърши делото си. „Жената в езерото“ изпраща Далмас да издирва изчезнала съпруга на богаташ, но скоро се оказва, че случаят е много по-заплетен, когато от езерото, където е видяна последно, изплува труп с дрехите ѝ.
Колкото и да страдаше, той ми взе с поглед мярката за ковчег.
„Бронзовата врата“ за финал е приятна викторианска хорър история, в която магически артефакт осигурява възможност за безнаказано отмъщение на хора, които го заслужават – но кой може да запази разума си, когато има подобна власт?
Новелите в „Зъл вятъра“ са чисто удоволствие за четене – ръбати и лековати, хора умират наляво и надясно просто като кукли, и никой не жали за тях, мъжете са сурови и смели, изключваме богатите, жените са фатални и коварни, въобще всичко си е в канона и позволява книгата да бъде чудесно четиво за разпускане. И за финал само ще кажа, че грешките в книгата не отиват на хубавото издание.
