Звездните пътешествията на Ийон Тихи са като пътешествията на Синдбад, Мюнхаузен и Гъливер – макар и ситуирани в далечни земи (и планети), те отразяват нас, нашата същност, страхове и надежди. А геният на Лем е точно в обрисуването на тези светове, толкова различни, но и толкова близки. И къде ли не отива неговият герой Тихи – космоплавателят…
Той лети сред пространството и времето, от сътворението, за което се оказва косвено виновен, до бъдещето, където ръководи институт за оптимизация на човешката история (но я обезобразява, между другото). Присъства на галактически конференции, на планети с резервни двойници на всеки жител, сред машинни цивилизации, които са зловещо човешки в устройството си, и къде ли
още не. Но за мен поне най-интересни са приключенията на Земята, където различни алтернативи на бъдното едновременно разсмиват и плашат.
Държа да отлича разказа „Трагедията с пералните машини“, осмиващ абдурдността на съвременните маркетингови стратегии и безумствата, до които може да се отплеснат те в бъдеще и апокалиптичните последици от това. Още повече, че разказът е преведен от един от най-популярните нашенски блогъри – Павел Николов, и всеки може сам да се убеди в качеството на работата му.
Страхотни разкази са и всичките му срещи с гениални безумци, изобретили кое от кое по-причудливи изобретения, засягащи живота, вселената и всичко останало, нищо повече, нищо по-малко.
Лично за мен единственото разочарование бе въздългичкият „Конгрес по футурология“, където натрупването на причудливи имена сякаш идва в повече, но замисълът за пълния контрол над човешкото съзнание чрез химически съединения компенсира това.
„Звездните дневници“ са не само смешни – понякога те са и тъжни, дори трагични, но не по драматичен и подтискащ начин. Ийон Тихи попада от приключение в приключение, но и за миг не забравя трезвия си разум, с който се справя с относителността в една ирационална вселена. А че тя е полудяла, в това няма капка съмнение.