Измъчих се с тази книга, честно. От една страна – ужасяващо малък шрифт, който направо ти избожда очите. От друга – непрестанни мисловни връзки с бутафорната филмова версия. От трета – скучна ми беше, признавам. Знам, че ще понеса критика за тези си думи, но няма какво да ви лъжа – този роман в сравнение с изумителния „Странник в странна страна“ от същия автор издиша като рейтинга на президента.
Историята е проста и ясна. В близкото бъдеще на Земята цари мир и съществува една полутоталитарна военна организация. Право на глас и на политическа кариера имат само хора, преминали свирепа военна подготовка. Защо трябва да ти скъсат задника, за да можеше да гласуваш, ето това не разбрах.
Младокът Рико си има всичко, но решава да постъпи в армията, и то при пехотинците. Оттук Хайнлайн забърква една протяжна и ужасяващо тежка военна подготовка, която никак не ме впечатли – не съм ходил в казарма, патриотарските лозунги са ми смешни, а унищожаването на всичко човешко в един младеж не ми се струва похвално.
Започва война, естествено с ужасяващ враг – разумни насекоми, които във филма са окарикатурили доволно. В книгата са с една идея по-интересни. Следват битки, тактики, обяснения и какво ли не. И накрая победа. Каква изненада.
В целият роман жени няма. Ама хич. Това е едно от преимуществата на филма – там са навсякъде. Героят се чуди какво не му е наред, аз ще му кажа – това, че е на сухо с години не му е наред!
Уф, тая анотация стана изчанчена. Но и такива трябва да има. Книгата ми бе напълно безинтересна, макар че много хора са ми я хвалили. Според мен не може да стъпи и на малкия пръст на великолепния „Вечната война“ на Джо Холдеман, написана в отговор на нея.
