Най-сетне мога да седна и да напиша всичко, което сбрах в себе си от страхотните преживелици по време на Четатона. Но! Преди да хвърлите поглед на моето писание, задължително отидете и вижте думите на Настя, мисля, че е уловила чудесно духа на случилото се. Пък и за мен хубави неща мисли, да не повярва човек 🙂
Четатонът започна много надъхано в лицето на мен и Алекс. Пуснахме прякото излъчване в “Аз чета”, направихме и едно видео, в което имаше повече емоция, отколкото информация. Както и се очакваше, първите няколко часа бяхме малко – тоест ние двамата и съседката/съквартирантката Петя. Всъщност точно в това време четохме по начина, по който го бяхме замислили.
Началото на края на четенето започна с нахлуването на екзалтираната Настя. Малко по малко започнаха да се сбират и други мераклии, докато не достигнахме критична маса, след която запознанствата и разговорите върху какво ли не надвишиха желанието да четем. Като рожденик (“Книголандия, това съм аз!”, казва Христо XIV) получих няколко хубави книги (и шише водка!), за които ще пиша в близките дни, благодаря ви много, приятели!
Много хора ни гледаха пряко и коментираха, което беше много готино. Както можеше да се очаква, скоро холът ми се оказа тесен и събитието преля към кухнята, където по някое време започна да се гледат и двата волейболни мача – нашите и единия от полуфиналите.
Съжалявам, че в част от вечерта не можах да обърна внимание на всички, бях един лош домакин, но си имам оправдание. Какво ли? Тайна!
С напредването на часовете атмосферата ставаше все по-задушевна и прекрасна. Хора, които отдавна исках да запозная, си паснаха точно според моите коварни планове. А жените… ех, толкова красота и ум на едно място не бях виждал скоро! И четяха!
Нощта неусетно падна, едни си тръгваха, други се връщаха, беше един великолепен хаос, от който отърване нямаше. Темите бяха безкрай! А през това време някои като Мариана Евлогиева, присъстваща само духовно, четяха! Не мога да не спомена и че Алекс, обикновено (и основателно) критикуван за четенето, този път сериозно се опитваше да прави това, за което го поздравявам. Също и Стела не пусна книгата от ръцете си, докато не заклюма над нея. Аз… този път се изложих с четенето, но съм замислил един самостоятелен Четатон за наваксване, ще видя как ще я измисля работата.
Тук има няколко снимки от Четатона, както и тортата с тагнати присъстващите – ако някой липсва там, да пише, за да го добавим!
В крайна сметка беше повече рожден ден на Книголандия, отколкото Четатон. Ето и какво казах след духването на първата свещичка. Бях замислил по-внушителна реч, но заради радостта от всичко случващо се я забравих.
